Братя-съслужители, скъпи енориаши, поздравявам сърдечно всички вас с празника, посветен на паметта на свети великомъченик Димитрий Солунски. Свети великомъченик Димитрий пострадал в началото на IV век. Бидейки родом от Солун, от знатни родители, които били тайни християни, той унаследил любов към Христа и голяма преданост. Бидейки човек възпитан, дълбоко образован, той бил приближен до императора и даже поставен за проконсул, т. е. назначен за областен управител. Но той не могъл, управлявайки справедливо народа, да се смири със заповедта на императора да гони християните. Тези гонения били страшни, не ги гонели просто от един град в друг. Достатъчно било в града да бъде извършено някакво престъпление и веднага християните били набеждавани за смутители на спокойствието. Рим считал за напълно оправдано такова преследване на християните.
Каква била основната причина за гоненията на християните? Може би, защото императорите не познавали Христа или не могли да Го направят един от боговете на своя пантеон? Тези причини били по-прагматични. Римският император трябвало да поддържа империята в спокойствие и народът, чувствайки силната римска ръка, преминал границите на позволените благодарности, започвайки да обожествява императора. Римските управници, отначало се противели на това, после се примирили, разбрали, че чрез това обожествяване може по-добре да управляват империята, защото властта ще притежава тази сакрална сила, която може да удържи народа в подчинение. Като не преследвал жителите на империята по религиозен признак - всеки можел да се покланя на този бог, който иска, и да изповядва тази религия, която иска, - римският император изисквал само едно: в определен ден да хвърля в кадилницата щипка тамян и да казва: „Кесарят е господ”. А по-нататък той можел да прави каквото му е угодно, да живее, както му е угодно, да се покланя, комуто му е угодно, да изповядва каквато иска религия.
Християните, знаейки, че Господ е един, се отказали да въздават божествени почести на римския император, а следователно, волно или неволно, те се възпротивили на властта на Рим, и затова върху християните се стоварили гонения. Обвинявали ги във всички страшни грехове. Ако човек казвал, че той е християнин, веднага привеждали присъдата в изпълнение, този човек бивал екзекутиран.
В такива условия свети Димитрий запазвал верността си към Христа, не се побоял от императорската власт, не се побоял да загуби своето положение, да бъде унижен и оскърбен от хората. Той проявил своята другост, той не станал такъв, какъвто би искал да го види светът. Когато възпоменаваме светите мъченици от древните времена или от по-новите, ние виждаме едно и също: аз нямам друг Бог, освен Господа Иисуса Христа с Неговия Отец и Дух Свети. Почитам властта, но не я обожествявам, послушен съм на закона, но не раболепнича, уважавам всички, но пазя вярата си. Тези най-важни постулати изначално били присъщи на християнските изповедници. А сега? Сега не гонят Църквата, не унищожават християните, във всеки случай, в пределите на нашата страна. Ние също трябва да изповядваме Господа като наш Спасител, почитайки властта, ние също трябва да изпълняваме първо закона Христов, а после този, който ни предписва държавата.
Настъпват такива времена, когато няма да бъде заставян да се отрече от Христа, така, както правели това в първите векове на християнството. Това ще бъде антихристиянска латентна инфекция, когато на човек ще предписват лъжливи, несъпоставими с евангелските, ценности, предлагайки лъжовното вместо истинското – под вид на истинско. Тук може и да има отричане от Христа, от това трябва да се боим не по-малко, отколкото от откритите гонения.
Отстъпничеството от Христа може да бъде мълчаливо, когато ние виждаме беззаконие и мълчим, когато ни приканват да извършим една или друга безнравствена постъпка, и ние я извършваме само, защото другите така правят, за да не ни сочи никой с пръст.
Затова, отбелязвайки паметта на светите мъченици и изповедници, ние трябва да проверим самите себе си: какво в нашия живот е по християнски, а какво вече не, къде ние можем да отстъпим от Христа, даже без да разсъждаваме за това? Когато ние се покланяме на нашия Господ и Спасител, възпоменавайки молитвено и просейки застъпничеството на такива велики Божии угодници като свети великомъченик Димитрий, нека просим от Господа твърдост в изповядването на своята вяра, отстояване на православието и вярност към своето християнско призвание.
Поздравявам всички вас, скъпи мои братя и сестри, с празника, нека Божията благодат, по молитвите на свети великомъченик Димитрий Солунски, да пребивава с всички вас.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев