В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Как да живеем? Какво трябва да правим, за да имаме постоянна радост от пребиваването с Бога? Всеки от нас се замисля над тези въпроси всеки път, сблъсквайки се с трудни обстоятелства в собствения си живот. Така и книжникът, който, безусловно, знаел закона, спазвал го, задава на Спасителя въпроса „… какво трябва да направя, за да имам живот вечен?”. Той, също както и ние, знаел отговора и казва: „… възлюби Господа, Бога твоего от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си”, но изкушавайки Господа, с уловка задава друг въпрос, въпрос, който не е загубил своя смисъл и в наше време. „А кой е моят ближен?”
Законникът мисли за себе си като за център на живота и, оглеждайки се наоколо, се замисля: Кой е най-близкият за мен човек? Кой ми е скъп? За кого трябва да се грижа? Не ни ли напомнят тези думи за нас самите? А Христос отговаря на книжника, както често Той прави в такива случаи, преобръщайки вътрешния свят на питащите Го с дъното нагоре: ближен не е този, който ти е близък, говори Спасителят, не този, който ти е скъп, не този, когото ти, оглеждайки се, забелязваш и приближаваш до себе си, а този, който се нуждае от тебе, всеки, който и да е, срещнат, познат и непознат…
Колко често ние се замисляме над тези думи в своя живот? „Аз” и „мое” - ето нашият нов житейски закон. Според него и най-близките за нас хора: родителите, изранени от многото тежести на трудовете, обременени от тежки болести и скърби хора, вчерашните приятели днес вече престават да бъдат ближни, изпаднали в беда, загубили възможност да ни бъдат полезни в разгара на живота, в преследване на нашето собствено щастие.
Притчата за милосърдния самарянин, която ние чухме днес на Божествената литургия е назидание за нас за закона на любовта. Сърцето на този самарянин било видимо съкрушено за своите грехове и изпълнено с любов към всички заобикалящи го хора. За него ближен се оказал не ближният по дух, не ближният по кръв, а този, който случайно се озовал на неговия житейски път, който именно в тази минута се нуждаел от неговата помощ и любов, а без нея можел да загине. Той се спрял, помогнал да превържат раните му и му дал да пие, освен това го качил на своя осел и го завел в странноприемницата, като заплатил за неговия подслон и храна.
По такъв начин, скъпи братя и сестри, Господ чрез днешната притча ни призовава да се замислим над собствения живот и да направим нравствена преоценка на нашите постъпки. Затова излизайки от храма, нека си спомняме за тази притча не като за едно от най-прекрасните слова, казани от Христос, но като за конкретен път, конкретен пример за това как Иисус Христос ни призовава да живеем, да действаме и се отнасяме един към друг; и нека се огледаме около себе си със зорък, внимателен поглед, помнейки, че понякога малка капка сърдечност, една топла дума, един внимателен жест могат да преобразят живота на човека, който иначе би трябвало да се справя със своя живот сам. Да ни помага Бог да бъдем подобни на милосърдния самарянин на всички житейски нива и с всеки човек. Амин!
Превод: Прот. Йоан Карамихалев