Навлязохме в периода на Рождественския пост. Това е време, което ние трябва да прекараме във въздържание и молитва, готвейки се за големия празник Рождество Христово. В днешния неделен ден на Литургията се чете евангелската притча, поставяща пред нас важен въпрос: какво за нас е най-главното в живота? За какво ние получаваме образование, правим кариера, установяваме връзки, създаваме семейство, устройваме нашето жизнено пространство?
Христос разказал притчата за един човек, който бил крупен земевладелец. Веднъж той получил богата реколта и в хамбарите нямало достатъчно място, за да я съхранява (Лк. 12:16-17). Богаташът решил да построи нови, с по-голяма вместимост, хранилища за своето богатство и разсъждавал така: „ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се” (Лк. 12:18-19).
Казано на съвременен език, на този човек му се усмихнал успехът, за който той даже не бил готов. Той получил добра печалба и се радвал, че богатството дошло в неговия живот. Няма нищо осъдително в това, че човекът се потрудил, а земята принесла добър плод. Но каква била главната цел на всички усилия на богаташа, към която се стремяло неговото сърце? Оказало се, че той вършел това изключително заради своя покой. „Почивай, яж, пий, весели се” – казал си той. То ест този човек бил егоист, интересувало го само неговото „аз”. Този богаташ не помислил за другите хора, даже за своите близки. Не му дошло на ум, че Бог му дал богата реколта, за да спаси от глад нуждаещите се и чрез това да се обогати духовно: да получи награда къде по-ценна, отколкото годините на безгрижно прекарване на времето.
В отговор на своите мисли богаташът получава страшно известие: „Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лк. 12:20). Тези думи разсейват призрачните радости на човешкото самолюбие, смъртта им поставя предел. Пред нейното лице ние по-ясно осъзнаваме, доколко правилни са нашите цели, за чието постигане ние пилеем всички свои сили, целия си живот. Човек, тръгвайки към новия, вечния живот, нищо не взима със себе си. И евангелският богаташ го очаквало разочарование, нали той пропилял целия си живот за придобиване на това, с което не може да се утеши във вечността. Господ завършва тази притча с много важни за всички нас думи: „Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога” (Лк. 12:21).
В човека има някаква творческа сила, дарувана от Твореца. Ако ние в своя семеен, трудов, обществен живот се съсредоточаваме само върху изискванията на своето „аз”, върху стремежа към удоволствията на земния живот, тогава нашето усъвършенстване като творческа личност се стопира. За какво мислел богаташът? Само за себе си, за своето „аз”. Той даже не помислил за своите близки, сродници, за своите работници, не се поинтересувал в какво положение се намират те. Богаташът имал само една цел – да изживее живота си в безделие и телесни удоволствия.
Днес много се говори за санкции, за финансов кризис. Но ние забравяме, че в основата на това лежи по-глобален кризис – духовният. Ние изтощаваме земните ресурси, нехаейки за бъдещите поколения. Ние използваме другите хора, оценявайки всеки познат по това доколко той може да ни бъде полезен, ще ни бъде ли весело с него. Въз основа на това ние решаваме струва ли си да поддържаме с него отношения, и често обръщаме гръб на човека в нужда. Събирайки се вечер цялото семейство на масата, ние можем да строим планове за идващите почивни дни или да обсъждаме как да прекараме новогодишните празници, какви подаръци да купим, но не се сещаме, че трябва да отидем в храма да поблагодарим на Бога за нашия живот, не си спомняме за стария учител в училището, който ни е помогнал да се научим да четем, да станем образовани. Ние бързо забравяме тези, които са ни сторили добро. Състоянието на човешките отношения в наше време се характеризира с всеобщ егоизъм. Често се преследва моментна изгода и удовлетворяване на амбиции, отколкото изпълнение на евангелските заповеди за любов към Бога, родителите, ближните, наставниците. Ето, получава се, че, подобно на безумния богаташ, ние се стремим към това, което е безполезно и даже вредно за нашата душа.
Свещеното Писание не осъжда богатството като такова. Осъждат се жестокостта, скъперничеството, алчността, които то може да развие в човека. Обаче те не зависят от богатството. Може цял живот да си останеш беден, но да мечтаеш за богатство само, за да поживееш „на широка нога”. Евангелието пък ни учи, че може във всяко състояние да придобием блага за вечен живот.
Тази Христова притча ни призовава да богатеем в Бога – да се стремим към съзидание и усъвършенстване на своята душа. И нека настъпилият Рождественски пост да стане благоприятно време за това.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев