В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Аз благодаря на Господа, че Той ни е сподобил заедно да се съберем, да възнесем молитви за нашето Отечество, за нашите близки, за светата православна вяра и да се помолим за себе си. Ние възпоменаваме днес светия велик княз Александър Невски, чийто подвиг е невъзможно да преоценим в историята на нашето Отечество. Но това е подвиг не само на държавен деец, на велик пълководец. Това е подвиг, преди всичко, на човешкия дух, подвиг на православната вяра. Понеже именно православната вяра и възпитаният в нея дух на княза могли да се проявят в неговите военни и държавни дела. За нас е неразбираемо: как е възможно управлява държавата? Как е възможно на толкова млади години да удържа такива грандиозни победи?... Ние забравяме понякога за едно много важно качество, към което Бог ни призовава: за съсредоточеността.
Ако се взрем в нашия живот, тогава ще видим, че голямо множество явления, неща, даже хора, човешки съдби преминават покрай нас напълно незабелязани от нас… А в нашия семеен живот? Колко често ние просто не забелязваме какво става с нашите близки. Може би, те боледуват, страдат, имат някаква нужда… Нашите безразличие и съсредоточеност върху себе си довеждат до страшни последствия. Родителите даже не забелязват как понякога загиват техните деца, оттегляйки се във виртуалния свят – посредством компютъризацията или наркотиците. Ние дотолкова не сме съсредоточени и разсеяни, че не забелязваме най-главните неща в своя живот. Самата дума „съсредоточаване” говори, че човек трябва задължително да определи за себе си най- важната ценност, най-основния приоритет на своя живот; върху него да съсредоточи силите на своя ум, на своята душа, творческите сили – и от този център да устройва всички свои отношения.
Свети благоверен княз Александър Невски бил човек, безусловно, съсредоточен. Той бил съсредоточен върху много важен, основополагащ принцип на живота: той помнел своята отговорност пред Бога и знаел, че и неговият живот, и животът на неговия народ, връчен му от Бога, – се намират в Божиите ръце. И затова в основата на своя живот князът поставил запазването на вярата в нейната цялостност, тъй като знаел, че върху основата на тази вяра може да създаде и държавата, и да въведе народа в Царството Божие. Ако човек се разсредоточи, у него се появяват няколко центрове на внимание – и по такъв начин той не може да събере нито мислите си, нито делата. Такъв човек ние наричаме разсеян, защото той разсейва всичко това, което е необходимо да съхрани в живота. И това „сеене” е празно, защото то не принася добри плодове.
И днес, когато ние говорим за светия благоверен велик княз, припомняйки неговите подвизи, трудове и молитви, неговата жертва за своя народ, ние трябва да помним, че ние сме този народ, който чрез неговия подвиг и съсредоточеност е приведен в състояние на народ, а не е унищожен от врага. Това се отнася до външния враг и вътрешния враг. И ако не ни нападат днес шведи, литовци, поляци, немци, това съвсем не значи, че ние имаме мирно разположение на духа и можем да бездействаме, да пребиваваме в разслабленост. Има още по-лош враг, който отслабва човека отвътре. Както в свое време говориха за превъзходството на неутронното оръжия, което убивало всички живо и не излагало на разрушение нито здания, нито градове, нито други външни прояви на човешкия живот. Ето този духовен враг действа точно така. Той разрушава човешката душа, убива човешкия разум, поробва човешката воля и човек вече не може адекватно да отговаря на предизвикателствата на съвременността. Това е духовен враг, който не търпи близостта на Бога. Той тайно преминава в нашите домове, семейства, в нашия живот – чрез средствата за масова информация: телевизия, радио – чрез всичко това, което сега се счита за признаци на развитата демокрация и либералното общество. Този враг тайно и спокойно унищожава нашата вяра, самобитност, традиция, нашият народ… Всичко ще бъде красиво, благолепно, само народ няма да има, защото ще има биологическа, управлявана отвън маса хора.
Затова днес, както никога, ние сме длъжни да бъдем съсредоточени в това, в което бил съсредоточен князът, върху най-главното – върху своята вяра, традиции, върху любовта към своето Отечество. Това са най-основополагащите ценности за всеки от нас и за цялата ни държава. Ето, на какво ни учи примерът на светия благоверен велик княз Александър Невски. По неговите молитви да помилва всички нас Господ, да преклони милостта Си към нас, към нашия народ, Отечество, към всички, скъпи мои братя и сестри. Нека спасителната Божия благодат и молитвеното застъпничество на светия княз Александър неотстъпно да пребивават с всички нас. Амин!
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев