В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние с вас чухме в евангелското четиво, как в дома на един от фарисейските началници някой от насядалите край трапезата Му казал: блажен е, който вкуси хляб в Царството Божие!
И Христос отговаря с притча: един човек приготвил голяма вечеря и поканил мнозина, и когато настъпило времето за вечерята, изпратил слугата си да каже на поканените: елате, защото вече всичко е готово.
Ясно е, че под образа на човек в тази притча се изявява Бог. Ние с вас помним, че в Свещеното Писание на Бога се дават имена, подобни на действията, които той извършва. Някъде е казано, че Бог е поглъщащ огън, на други места Той се нарича лъв и мечка. Това е, когато става дума за наказания. Но наказания настъпват тогава, когато ние превръщаме човеколюбието Божие в повод за собствената си погибел. Тогава и се явяват скърби, призвани да ни отрезвят. А дотогава Господ постъпва като любящ баща, като грижовен стопанин на дома. И в такива случаи в Писанието Той се уподобява на човек, както това е видно и от днешната притча.
Голямата вечеря, която той приготвил, не е нищо друго, освен християнството. По-точно, християнският духовен живот, т. е. този път, по който трябва да върви човек, наричащ се вярващ в Христа, за да получи духовни плодове, заради които Господ ни е дал вярата. Защо именно вечеря? Понеже духовният живот носи в себе си с нищо несравнима радост. В нея има и скърби, но радостта никой няма да ни отнеме, освен ако ние самите не си я отнемем.
Времето за вечеря настъпило в този момент, когато Господ Иисус Христос излязъл на проповед и продължава до днес.
А кой е този слуга, който бил пратен да призове поканените? Сам Господ Иисус Христос е този слуга. Помните ли какво казва апостол Павел – понизи Самия Себе Си, прие образ на раб, уподоби се на човеци и по вид стана като човек (Филип. 2:7)? Приел образ на раб – и тръгнал да зове всички на пир. Той казва: всичко вече е готово, т. е. не е нужно нищо да измисляте, откривате и изобретявате – ето пътя, вървете по него, и ще отидете там , където трябва.
И започнали, сякаш се наговорили, да се извиняват.
Първият му казал: купих земя, и трябва отида да я нагледам; моля те, извини ме. Светите отци покрай прекия смисъл виждат тук и намек за светската мъдрост. Полето символизира тварния свят. И тези, които твърде много са привързани към този свят, не желаят да мислят за свръхестественото и затова не търсят спасение. А ние ще добавим, че такива са хората, които жертват християнския духовен живот заради своята градина, заради строителство или ремонт.
Другият казал: аз си купих пет чифта волове и ще отида да ги изпробвам; моля те, извини ме. Във воловете се разпознава образа на човек привързан към земните дела. Случва се, че за нас е по-леко да отместим планини от светски дела, отколкото десет минути да постоим на молитва. И ние казваме: „Бих се радвал да се моля, но кога? А покупките? А срещите? А пътуванията? А увлеченията и развлеченията?” Или, например, мнозина са готови да забравят за всичко при покупка на нов автомобил, макар и старият да им е служил не зле.
Третият казал: аз се ожених и затова не мога да дойда. Това е любител на удоволствията, както плътски, така и душевни. Пък и заради самата женитба много народ е обърнал гръб на Христос. Особено ако тази женитба е била свързана с предателството на единия съпруг, за да спечели другия. Или ако човек така е привързан към семейството, че не може да мисли за никакъв духовен живот.
Така или иначе, всички покани били отклонени.
Всъщност, купената земя не би станала по-лоша, ако стопанинът я нагледа на следващия ден. И воловете можело да изпробва друг път. И можело отиде на пира заедно с жена си. Но им се искало да си направят приятното без Бога и то още сега. Хората повече от всичко на света обичали самите себе си и своите удоволствия, затова не смогнали да се заставят да дойдат на пира.
И, завърнал се, този слуга донесъл за това на своя господар. Тогава, разгневил се, стопанинът на дома му казал: иди по-скоро на улиците и кръстопътищата на града и доведи тук нищите, сакатите, хромите и слепите. Ясно е, че става дума за хора, които се оказали малко подходящи за този пир. Ако се опитаме да разберем духовно тяхната нищета и болести, тогава ние ще видим, че Господ зове към духовен живот и хора явно порочни и имащи различни душевни немощи, и тези, които по-рано никога не са живели според вярата и не знаят как се прави това.
И казал слугата: господарю, изпълнено е, както ти заповяда и има още място. Господарят казал на слугата: излез по пътищата и плетищата и убеди, колкото хора намериш, да дойдат, за да се напълни дома ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани. Местата в Царството Небесно стигат за всички. И Господ, по един или друг начин, кани там всеки. Но тези хора, които са били призовани, а те не са дошли, сами не са поискали да отидат, и те получават според вярата си, по-точно – според нейното отсъствие. От друга страна, тези, които Господ нарекъл избрани, не били заети, т. е. те видели, че в техния живот липсва най-главното. И те се почувствали пред Бога нищи, сакати, хроми и слепи – затова и не се бавили, когато и не се бавили, когато Той ги поканил. Ето защо и Господ казва: Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно (Мат. 5:3). Нищи духом – това са тези, които чувстват себе си такива.
Мнозина Господ призовава да тръгнат след Него, но не всички отиват. Най-напред, не искали да тръгнат след Него юдейските началници, книжниците и свещениците, а с тях и всички, които ги слушали. Затова пък тръгнали хора безкнижни и прости. След това се отказали да тръгнат езическите мъдреци, царе и чиновници, затова пък тръгнали хора от най-различни съсловия от езическата Римска империя. После се отказали да вървят след Христос всевъзможните еретици. Отказали се, ако се гледа на дела, а не на думи. Затова пък след Него тръгнали хора от други народи и страни, където преди името Христово не било и чуто. И накрая не тръгнали след Христос мнозина и мнозина наши съвременници, мнозина от които, в последните двадесет години, пребивавали в Църквата, помотали се тук и си тръгнали, така да се каже, „с празни ръце”. Затова пък дошли вместо тях тези от нашите роднини, познати и непознати, от които ние най-малко сме очаквали това.
Но такова е свойството на този пир, че ни канят на него всеки ден. И ако днес ние сме дошли, а утре кажем – „аз си купих земя, волове и се ожених, - моля Те, извини ме”, ще бъдем тези звани, които не поискали да бъдат избрани. На първо място е любовта към Бога, а вече на второ – всичко останало.
Времето за вечерята за нас е настъпило и всичко вече е готово. Ние сме получили вече покана, когато сме повярвали. Остава само да положим усилие, за да отидем на нея. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев