В името на Отца и Сина и Светия Дух! След Възкресението Христово и слизането на Светия Дух върху апостолите, повярвалите в Христа, се кръстили, и после, когато Църквата Божия в Йерусалим започнала да расте и се умножава, светите апостоли, дванадесетте ученици Христови се събрали заедно и казали, че не е добре те да се грижат за трапезите, т. е. да се занимават с различни стопански дела в Църквата. За това послушание, за това служение те избрали някои хора, сред които бил и апостол Стефан. Той се грижел за народа Божи и се занимавал с материалното служение в Църквата. След известно време невярващите в Христа юдеи, които се придържали към ветхозаветния Закон и религия, повдигнали първото гонение против християните и жертва на това гонение станал апостол Стефан, защото юдеите го наклеветили, казвайки, че той хули Мойсей и Божия Закон. Подведен от тази клевета, възмутеният еврейски народ предал апостол Стефан на страшно наказание, той бил убит с камъни. Той е наречен първомъченик за Христа, защото той е първият, който пострадал, който приел мъченическа смърт за Христа. След смъртта му тялото му било намерено от верни Христови ученици и погребано, а след няколко столетия мощите му били отново намерени.
Да си припомним как се описва мъченическия подвиг на този светец. Преди всичко, както е казано в книгата Деяния, когато невярващите в Христа юдеи убивали апостол Стефан с камъни, тогава някакъв юноша на име Савел, пазел дрехите на убийците. Кой бил този Савел? Това бил бъдещият апостол Павел, който в младостта си преследвал вярата Христова. По-късно, когато носел в Дамаск писмо с молба за ново гонение на християните, той видял в чудесно видение нашия Господ Иисус Христос. Резултат от тази среща с Бога, по време на която той ослепял, станало неговото кръщение, което приел от апостола Ананий. И едва прозрял физически и духовно, той съумял да придобие такава Божия благодат, че сега ние го наричаме първовърховен. Макар той и да не бил в числото на дванадесетте ученици Христови през земния живот на Господа, но неговите трудове по съграждането на Църквата и негово дълбоко разбиране на Свещеното Писание и на подвига Христов му позволили да влезе в числото на първовърховните апостоли.
По време на убийството на архидякон Стефан недалече стояли Божията Майка и някои други жени и се молили Господ да прости на убийците на Стефан техните грехове. И сам апостол Стефан пред смъртта си, когато видял във видение Христос, който го благословил, казал: „Господи, не им зачитай този грях”, т. е. не вменявай грях на тези хора, които сега ме предават на смърт, а после казал: „Господи, в Твои ръце предавам духа си”. И ето всички тези моменти в описанието на мъченичеството на архидякон Стефан са твърде поучителни за нас. Защо невярващите юдеи повдигнали гонение на християните и даже пребили Стефан с камъни? Понеже били оскърбени техните религиозни чувства. Ето така постъпват хора, които не са просветени с Божията благодат, със светлината на Евангелието, със светлината на това учение, което ние донесъл Христос. Те били дотолкова увлечени от жажда за мъст, че предали апостол Стефан на мъчителна смърт. Християните не са такива. Те не се съпротивлявали на това жестоко убийство на апостола. Те само се молили Господ да приеме душата му и да вразуми тези нечестиви хора. В Свещеното Писание Сам Господ казва: „Не отмъщавайте, възлюбени, Мое е отмъщението, Аз ще въздам”.
Християните се молили Господ Сам да въздаде на тези нечестиви хора, та отмъщението да бъде от Бога, а не от хората. И отмъщението настъпило. Какво било това отмъщение? Един от гонителите се обърнал в християнството, проповядвал и пострадал за Христос, така че ние го почитаме като един от първовърховните апостоли. Ето какво е Божието отмъщение. И затова за нас това е урок, братя и сестри. Когато ние в нашия живот виждаме хора, които ни гонят, погазват нашата вяра, които се отнасят към нас лошо, недоброжелателно, ние трябва да се молим за тях. И ако ние мислим, че ще настъпи отмъщение, също трябва да се молим. Да, то ще настъпи. Но какво? Няма ли да е същото, което застигнало юношата Савел? Нали, всъщност е важно хората да се обърнат към Христос.
Житието на апостол Стефан е за нас урок, защото то ни показва, че Божието отмъщение не е отмъщение човешко. Господ въздава на всеки човек според делата му. Но въздава не така, както човек, не така, както ние мислим, а така, както това е угодно на Божия промисъл. Ние трябва да разберем, че е по-добре човек да се обърне и да се спаси, отколкото да погине. И Сам Господ казва, че Той не желае погибелта на никого, но иска всички да се обърнат и достигнат до познание на истината. И, накрая, последният урок, който ние можем да извлечем от неговото житие се заключава в това, че ние виждаме, че единствената сила на християните – това е Кръстът Христов. И ние трябва да разберем, че и за нас, съвременните християни, както и за християните от всички времена - единственото спасение, единствената сила, единственото утешение – това е Кръстът на нашия Господ Иисус Христос. Ако ние приемаме този Кръст, ако приемаме жертвата Христова на Кръста, ако сме готови да се съразпънем с Христос, то тогава и Господ ще ни въздигне със Своята Сила. Защото както казва ап. Павел: „Христос избра безумните, немощните на този свят”. Защо? За да посрами „силните и премъдрите”.
Ние с вас, както и християните от всички времена, независимо от нашите дарования, които ни е дал Господ при раждането, сме същите тези „безумни”, както говорил апостол Павел, „изметта на света”, защото светът тъпче и унижава християните във всички времена. Но ние трябва да помним, че Господ сам избрал „безумното” и униженото, за да ни прослави със своята сила и за да посрами премъдрото и силното. И затова Кръстът за нас е и това оръдие, чрез което в нас се влива Силата Христова.
Затова днес, прославяйки апостол Стефан, ние трябва да му се помолим нашият живот да бъде съобразен не с живота на ветхозаветния човек, не с живота на ветхозаветните юдеи, а с живота на православните християни, с тези заповеди, които ни е дал Христос.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев