Скъпи братя и сестри, вие чухте днес евангелското четиво за това как нашият Господ Иисус Христос изцелил десет прокажени (вж. Лк. 17:11-19). Когато изцелението им станало, тогава един от тях, самарянин, се върнал, за да въздаде благодарение на Бога. И Господ, като го видял, казал: „Твоята вяра те спаси”. А за тези девет, които не се върнали, Той попитал: „Не десет ли се очистиха? А где са деветте?”.
Този евангелски разказ ни напомня, че ние трябва да благодарим на Бога за чудесата и знаменията, които Той извършва в нашия живот. Тези чудеса и знамения биват от различен род, от различен порядък. Далеч не винаги това е изцеление от болестите – всеки път Господ ни изпраща болест, за да ни вразуми, та чрез нея да се изцелим от духовните и душевните недъзи, та тази болест да стане за нас пътеводителка в Царството Небесно.
Но Господ и многократно, многообразно ни обдарява със Своите милости и щедрости. И много често ние възприемаме всичко добро, което е в нашия живот като нещо, разбиращо се само по себе си, сякаш това ни е дадено по някакви наши заслуги и не е нужно да благодарим на някого за тези дарове.
Между другото именно благодарението е същност на християнския живот. Неслучайно най-главното богослужение, което ние извършваме в храма, така и се нарича – Евхаристия, което в превод от гръцки език означава „Благодарение”. Изглежда че мнозина идват в храма, преди всичко, за да се помолят за себе си и за своите ближни, да измолят от Бога нещо: успехи в делата, здраве, благополучие, успех. В чинопоследованието на Светата Евхаристия влиза и прошение за човешките нужди, но основното й съдържание е именно благодарението - благодарение за това, че Господ е създал този свят, че в този свят Той ни е поселил, благодарение за това, че, когато сме съгрешили, Той не се отвърнал от нас, а продължил да ни облагодетелства, изпращайки при нас Своите пророци и апостоли, а в последните времена - същите времена, които продължават и днес - изпратил при нас Своя Единороден Син, не просто за да ни научи на Своите заповеди в качеството Си на учител и наставник, но за да умре за нашите грехове и да ни открие пътя към възкресението, за да ни дава Своето Тяло и Своята Кръв за храна и чрез Тайнството Евхаристия да се възсъединяваме с Бога духовно и телесно с цялото си човешко естество.
За всичко това ние благодарим на Господа, когато идваме на Божествената Евхаристия. Ние благодарим за всичко това, което става с нас, за всички благодеяния, които така обилно получаваме от Бога. Но ние трябва да благодарим и за тези изпитания, изкушения и скърби, за тези страдания, болести и немощи, които Господ ни изпраща или които Той допуска да дойдат при нас, защото Той добре знае какво ни е необходимо по пътя към спасението.
Понякога ние молим Бога за едно, а Той ни праща друго. И ние се питаме: „Нима молитвата е останала нечута?”. Господ чува всички наши молитви и прошения, Той чува всичко, което отправяме към Него, но Той си има Своя мъдрост, Свой промисъл и Своя любов. Тази любов понякога действа така, че ни служи за вразумление. Някой път тя ни донася не радост и утешение, а скърби и страдания, но това става, за да възхождаме от сила в сила, за да възрастваме по пътя на духовния живот. И много пъти пращайки ни скърби и изпитания, Господ с това ни предпазва от изкушения и от грехове, които бихме извършили, ако не ни бяха сполетели тези изпитания.
Аз мисля, че всеки от нас, като се вгледа в своя житейски път, проанализира го и оцени от християнска перспектива и от перспективата на Евангелието ще види, че в продължение на целия ни живот Господ по тайнствен и неизповедим начин ни ръководи по пътя към спасението, че Той ни води, както любящата майка води своите деца, прощава ни греховете и ни изпраща многото Си благодеяния, за които ние трябва да Му благодарим.
Да благодарим трябва не само с думи и с ума си, но с целия си живот, защото истинската благодарност се заключава не в красиви думи, а в това, вдъхновили се с евангелските идеали, да подражаваме на нашия Господ Иисус Христос, да изпълняваме Неговите заповеди и, причастявайки се със Светите Христови Тайни и получавайки Божествената благодат, да предаваме после тази благодат на хората чрез нашите добри дела, взаимоотношенията с околните, светлият човешки поглед, добрата усмивка – чрез всичко, което ние можем споделим с ближните.
Именно към такова, а не само формално, и не към фарисейско благодарение ни призовава Господ. След месец, когато ние ще се готвим за Великия пост, на Литургията в храма ще бъде прочетена евангелската притча за човека, който дошъл в храма, за да поблагодари на Бога (вж. Лк. 18:10-14). Той дошъл да поблагодари за това, че той – фарисеят – не е такъв, като останалите хора: не е такъв, като този митар, който стоял при входа на храма, не е такъв, като тези, които вършат грехове, не постят, не дават десятък на храма. Но Господ от нас очаква не такова благодарение, но такова, което се изразява в нашите добри дела, в доброто християнско отношение към нашите ближни. Благодарението трябва да бъде непрестанно съдържание на нашия живот, черпейки от единия източник на Светата Евхаристия, когато ние се причастяваме със Светите Христови Тайни.
На това ни учи днешното Евангелие, за това ни говори цялото устройство на нашия църковен живот. Нали неслучайно и нашите храмове – не са обикновени здания, не са „кутийки” от бетон, не са просто стени. Това са прекрасни благоукрасени места за поклонение на Бога, където ние виждаме икони, позлата, стенописи и много други неща, които радват нашия поглед. Понякога ни питат: „За какво ви е в храма толкова разкош и толкова различни предмети?”. Но храмът също, както и Литургията, е един от начините да възнесем благодарност на Бога. Православният християнин благодари на Бога в това число чрез благоукрасяване на храма, чрез създаване на икони, чрез позлатяване на иконостаса, чрез камбанния звън, чрез всичко това, което съставлява нашето православно богослужение.
Вливайки се в това многовековно устройство на нашия църковен живот, нека благодарим на Господа за това, че Той е създал този свят и ни е дал живот, дарувал е на някого от нас здраве, а на някого - болести, дарувал ни е Своята Света Църква, която ни спасява, която е като Ноев ковчег, водещ ни по пътя в Царството Небесно. Нека се научим да благодарим на Господа за всичко, което Той ни праща, - не само с думи, но и с дела и с целия си християнски живот. Амин.