Стълб си бил на Православието, като си утвърдил Църквата на Божествените догмати, свещеноначалниче Атанасие, защото, като си проповядвал, проповядвайки Сина Единосъщен на Отца, си посрамил Ария. Отче преподобни, Христа Бога моли да дарува нам велика милост” (тропар на празника).
Братя и сестри, на всички ни е известно, че светиите, като особено близки до Бога и след преселението си в горния свят не престават да се застъпват за нас пред Господа и да изпросват благодат и милост за всички, които усърдно им се молят и почитат тяхната памет.
Днес ние отдаваме заслужена почит на един неуморим защитник на Православието – свети Атанасий Велики. Той бил роден в Александрия (ок. 297 г.) в семейство на благочестиви християни. Получил добро светско образование, но още по-дълбоки познания придобил от старателното изучаване на Свещеното Писание. Неговите ум и способности не убягнали от вниманието на Александрийския патриарх Александър, който го направил свой секретар и посветил в дяконски чин. Като дякон свети Атанасий съпровождал патриарха през 325 година на Първия вселенски събор в Никея.
На събора свети Атанасий изобличил с пламенна реч ереста на Арий. Тази реч била одобрена от православните отци на събора, а арианите се ожесточили срещу Атанасий и през целия му живот го подлагали на гонения. Забележителните способности, проявени от Атанасий по време на съборните дебати, неговата решителност и ревност в отстояване на Православието не могли да останат незабелязани и скоро след края на събора, след смъртта на патриарх Александър, свети Атанасий бил единодушно избран за негов приемник на Александрийската катедра.
Той дълго отказвал, считайки себе си за недостоен, но по настояване на цялото православно население се наложило да се съгласи и бил ръкоположен за епископ и поставен начело на Александрийската Църква. 47 години свети Атанасий управлявал Църквата, изпитал за този период много гонения от страна на своите противници. Няколко пъти той бил принуден да напусне Александрия и да се укрива от арианите в пустинни места. Светецът прекарал в изгнание повече от 20 години, но въпреки това продължавал твърдо да отстоява чистотата на православната вяра и непрестанно писал послания и трактати против арианската ерес. Когато император Юлиан Отстъпник започнал гонение против християните, неговият гняв се стоварил най-напред върху свети Атанасий. Юлиан възнамерявал да го убие, за да нанесе съкрушителен удар на християнството, но скоро сам безславно загинал. След смъртта на Юлиан свети Атанасий управлявал Александрийската Църква седем години и починал през 373 година, на 76 години.
Братя и сестри, св. Атанасий се отличил с твърдо и неотклонно изповядване на православната вяра, въпреки гоненията и угнетенията, на които бил подложен. Колко далече сме ние от такова изповядване на вярата! Случва се, понякога, когато попаднем в нецърковна среда, да чуваме обвинения или клевети и хули срещу Църквата и нейните служители, а ние мълчим и сякаш се боим да заявим себе си като вярващи. Много по-лесно е да изповядваме своята вяра тук, в храма, и да се облажаваме, както фарисея от евангелската притча, колко точно спазваме църковните установления, колко сме добри и благочестиви. А излезем ли от храма, сякаш забравяме, че сме християни.
Нека търсим молитвеното застъпничество на чествания днес стълб на Православието свети Атанасий Велики да измоли от Всеподателя Бога и ние да имаме вяра непоколебима и да не се отклоняваме от правия й път, но до края на дните си да пребиваваме в нея, без да се боим от присмех, нападки, заплахи и притеснения, за да не бъдем заличени от Книгата на живота, а да се удостоим с участта на родените свише и да влезем във вечното и блажено Небесно Царство. Амин.