В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, скъпи братя и сестри, ние чухме евангелският разказ за това как Господ Иисус Христос, минавайки покрай смоковницата, забелязал митаря Закхей, който се покатерил на дървото, за да види преминаващия Спасител (вж. Лк. 19:1-10). Господ му казал: „Слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти”. И Закхей от радост, че при него в дома му ще дойде Самият Господ, отвърнал: „Половината от имота си давам на сиромаси и, ако някого с нещо съм ощетил, ще въздам четворно”. Тогава Господ произнесъл следните думи: „Днес стана спасение на тоя дом”.
Този разказ може да послужи за урок в много дела, но, в частност, той ни напомня за нашия дом и за това, че в дома трябва да присъства Господ. Нали ние не се съмняваме, че Господ присъства в храма. Ние идваме в храма, нашето сърце се стреми към него, защото тук ние с особена сила усещаме Божието присъствие; тук Господ Иисус Христос в Тайнството на Евхаристията ни преподава Самия Себе Си и ние вътре приемаме Неговите Тяло и Кръв.
Храмът е особено място на Божието присъствие, но не трябва да забравяме, че нашият дом трябва да бъде продължение на храма и че Божественото присъствие, което ние усещаме тук, трябва да остане в нашия живот и в същото време, когато ние се намираме у дома или на друго място, където Господ ни е отредил да пребиваваме. У дома или в квартирата, в работния кабинет или на други места, където ние живеем, работим, почиваме и където редом с нас се намират други хора, Господ ще присъства, ако ние самите, подобно на Закхей, с открити сърца Го приемаме. Господ иска да присъства в нашия живот и не се гнуси от никакви човешки жилища, независимо от това дали е къща на богат човек или скромно общинско жилище, в което живеят няколко семейства, било то офис на президента на крупна компания или скромния кабинет на третостепенен, по човешките мерки, служащ.
Митарят Закхей не бил голям човек: и на ръст на също, и професията му била презряна. Обаче когато Господ видял неговата вяра и това, че той не се срамувал от хората и се покатерил на дървото, макар, навярно, околните да се надсмивали над него, защото високите по ръст и така могли да видят преминаващия пророк, Господ не се погнусил от Закхей и именно към него отправил Своето спасително слово и Сам отишъл при него в дома му. Така Господ посещава хората, които с чисти сърца, с открита душа излизат да Го посрещнат. За Господа няма богати или бедни, високи или ниски, преуспяващи или неудачници – за Него всички са равни. И даже когато в нашата страна съществували съсловия, когато имало дворяни и крепостни селяни, идвайки в храма, и едните, и другите заедно се молили на богослужение, защото за Църквата, за Бога всички са равни.
Бог понякога открива Своята благодат по особен начин именно на тези, които по земните мерки са най-последни и нищожни, които хората не забелязват и преминават покрай тях. Господ пък никога не подминава човека, Той винаги се взира в неговото сърце, защото за Спасителя всеки човек е драгоценен.
Да се замислим днес как да занесем в нашите домове, на работното си място, на нашите ближни, на съслужащите ни Божието присъствие, което ние усещаме в храма и благодатта, която получаваме чрез църковните Тайнства и особено чрез причастяването със Светите Христови Тайни. Да се замислим как нашият живот да бъде продължение на Литургията, а домът – продължение на храма. И тогава Господ винаги и навсякъде ще бъде с нас, винаги и навсякъде ще ни помага: и в семейния, и в професионалния живот, и в отношенията със съслужащите: с началници и подчинени, и в отношенията с близките, с които понякога така трудно намираме общ език.
Господ идва Сам и всичко поставя на мястото му, стига само нашето сърце е да открито за Него. Нека молим Господа да ни дарува открито сърце. Нека Го молим винаги да пребивава с нас и да ни помага, където и да сме - в родината или на път, в храма или у дома, в работния кабинет или на почивка. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев