В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние празнуваме Сретение Господне. Славянската дума „сретение” означава „среща”. Ние възпоменаваме събитието, когато Пресвета Богородица и Йосиф Обручник занесли Младенеца Иисус в Йерусалимския храм, там Го посрещнал праведният Симеон, на когото било обещано, че няма да види смърт, докато не се срещне лице в лице с Христос. Навярно, много пъти, мислейки за това обещание, той си представял, чe Христос-Месията ще бъде величествен човек, даже външно отличаващ се от другите, че, може би, тази среща ще бъде изпълнена с някакви знамения и чудеса. А на Бога било угодно Симеон да срещне Месията в облика на безпомощен Младенец.
Взел Младенеца Иисус на ръце, той почувствал, благодарение действието на Светия Дух, че това е Този обещан Месия, Който дошъл, за да спаси израилския народ. И тогава Симеон възкликнал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си, с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”. Тези думи обобщават живота на този праведен мъж, който цял бил проникнат от очакване идването в света на Спасителя – на Този, Който ще прослави израилския народ, но ще бъде „светлина за просвета на езичниците”, т. е. ще просвети със Своята проповед, със Своето учение целия човешки род, всички народи на земята.
Животът на праведния Симеон бил подчинен на тази една цел – очакването на срещата със Спасителя на света, с Божия Син, срещата с Този, Който ще спаси неговия собствен живот. Заедно с това той очаквал и своята кончина, защото разбирал, че едното е свързано с другото: когато стане срещата, той ще може се оттегли от света и да отиде при Господа. Колко е далече това от живота на твърде много хора от днешни ден, които съвсем не очакват идването на Спасителя и спасителната среща с Него, които без всякаква радост мислят за смъртния час, а, обратното, страхуват се от него и правят всичко възможно да не се сещат за смъртта и да отдалечат този момент. А нали именно смъртта е увенчаване на живота на човека и това как човек умира, зависи в голяма степен от това как той живее; какво ще означава за човек смъртта зависи от това какво значи за него живота, с какво вътрешно съдържание е изпълнен той.
Животът на всеки човек има някакво външно съдържание, свързано с професионалната дейност, с учението, с различни дела в този свят, със семейния живот. Може да изглежда,че, в крайна сметка, животът на различните хора твърде си прилича: всички или почти всички се женят или омъжват, раждат и възпитават деца, преминават през житейски изпитания, скърби, болести и с възрастта тези болести се усилват; всички стареят повече или по-малко. Но качеството на живота зависи не от външните обстоятелства, не от това какво положение човек заема в света, доколко щастливо или нещастно се стичат едни или други обстоятелства, а от това какво е вътрешното съдържание на неговото битие, какъв е неговият вътрешен свят, какво очаква той от своя живот и от това, което ще настъпи след прага на смъртта.
Праведният Симеон ни показва пример на човек, чийто живот бил изпълнен с правилно съдържание, на човек, който живял с очакването за срещата със Спасителя. Тази среща става още в този земен живот и означава, че животът на човека се е състоял, че за него не е страшно да премине в другия свят, защото и там, зад прага на смъртта, ще го чака Христос, Когото той вече е опознал и заобичал.
И не е така важно какъв промеждутък от време ще измине между срещата с Христос и часа на кончината: може би, няколко дни или няколко години, няколко десетилетия. Тази среща трябва да стане именно в земния живот, та човек д аразбере, че най-главното, заради което си струва да живее, това е Христос. И Господ ни дава такава възможност: всеки път, когато ние се причастяваме със Светите Христови Тайни, ние не просто, подобно на Симеон, вземаме на ръце Младенеца Спасителя, но приемаме Бога вътре в себе си. Ние приемаме вътре в своето тяло Неговото Божествено Тяло, нашата кръв се смесва с Неговата Божествена Кръв, и Той цял живее в нас. Само че много е важно и ние да живеем в Него, та причастяването със Светите Христови Тайни да принесе реален плод в нашия живот, да бъде в нас източник на любов, източник на благодат, да ни съедини с Бог и един с друг.
За да стане тази среща реалност в нашия живот, а не някаква формалност или ритуал, ние трябва във всеки миг и във всеки час от нашия живот да бъдем на висотата на своето християнско призвание. Трябва да помним, чуе ние сме се удостоили да бъдем храмове Божии, вместилища на Божествената благодат, причастници на Божественото естество. Това възлага на нас особена отговорност: ние не трябва да изпадаме в обичайните човешки страсти и грехове, а ако Господ допусне да паднем в тези грехове и страсти, тогава колкото може по-скоро да прибягваме към Тайнството на покаянието, отново да приемаме в себе си Пречистото Тяло и Кръв Христови, за да се освободим от товара на греховете и да предоставим в своята душа и в своето сърце място за Христос, Който желае да дойде при нас и да се всели в нас. Бог желае тази среща, може би, още повече, отколкото я желаем ние, Той излиза насреща ни всеки път, когато ние проявяваме, макар и малко, желание да се срещнем с Него и да Го приемем в сърцето си. А нерядко Той излиза насреща ни тогава, когато ние се отдалечаваме от Него, когато в нашето сърце няма желание да се срещнем с Бога.
Ето, в крайна сметка, за какво ни напомня днешният празник. Анна пророчица, която пребивавала в храма Божи и също като Симеон, живяла с молитва и очакване на Спасителя, ни показва пример за същата тази добродетел и същия този опит. Животът на човека е даден, за да се срещне той с Бога, и много зависи от нас, ще се състои ли такава среща или не. От нас зависи какво ще бъде качеството на нашия живот. Житейските обстоятелства се стичат по един или друг начин, но вътрешното съдържание на живота, преди всичко, зависи от това доколко ще бъдем отворени Господ да дойде и да се всели в нас.
В този празник, който ни приближава също към Великия пост, да се замислим за съдържанието на нашия живот, нека молим Господа да ни прости греховете, да ни настави на пътя на покаянието. Нека се молим всеки път, когато идваме в храма на Божествена литургия и се причастяваме със Светите Христови Тайни, това Тайнство да бъде за нас реална среща с Бога, Който не е някъде далеко, но сред нас, Който е готов да се всели в нашето сърце и да оживотвори отвътре цялото наше човешко естество. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев