„Братя, не искам вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако ние вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалитe в Иисуса Бог ще приведе с Него” (1 Сол. 4:13).
Тези думи от посланията на апостол Павел до Солуняни ние чуваме всеки път на заупокойна служба. Но замисляме ли се над това за какво Църuвата толкова настойчиво и често ни напомня? Действително ли ние не скърбим при смърт, действително ли вярваме в обещаното възкресение?
За съжаление, не. Освен това, ние твърде често дотолкова се потапяме в светската суета, че забравяме за смъртта и просто не можем да си представим своето тяло лежащо в тъмния гроб. Ние обръщаме поразително малко внимание на единственото събитие, което неизбежно ще сполети всеки от нас – на телесната смърт. На какво се надяваме, когато виждаме лежащия в гроба свой брат, „безславен и безобразен”? Ние с поразително безгрижие се надяваме на младостта, на имуществото, на родителите. Но какво е нашата младост и красота? Днес я има, а утре не; нима не виждаме, че и „силните и младите умират”? Какво е богатството? Това е прах. Така нима ще се уподобим на богаташа, който се надявал на препълнените житници? Защото „каква полза за човека, ако той придобие цял свят, а повреди на душата си?”... Може би, ние се надяваме на родителите, на съпруга или на съпругата, на децата, мислейки, че те ще могат да ни обезпечат достоен живот? „Но не е ли плод на крайно неверие да мислиш, че мъжът или синът ще те защити, а не Бог? – пита свети Йоан Златоуст. – Как не ти идва на ум, че с това оскърбяваш Бога?”.
От това е видно, колко неразумно, колко лекомислено се отнасяме към великата тайна на смъртта. Величието и ужасът на тази тайна се съдържа в това, че след телесната смърт душата продължава да живее. Но няма ли този живот да бъде по-лош от най- лютата смърт? И как отегченият от греховете човек ще очаква бъдещия праведен съд Божи? Свети Йоан Златоуст сравнява това състояние с ужаса, който обхваща душата на човека, воден на смъртно наказание, и увещава: „Да не започнем да се успокояваме, че това няма скоро да настъпи. Да потреперим, умолявам ви, и да се побоим така, сякаш това сега става, нали ако това неминуемо трябва да бъде, тогава забавянето никак не ще ни помогне”.
И така, трябва да избягваме злото, за да не навлечем върху себе си Божия гняв. Обаче „не всеки, недостоен за наказание, е достоен вече и за чест; също както не всеки, недостоен за чест, е достоен вече и за наказание” – говори свети Григорий Богослов. Затова ние следва да се стремим и към това с дела да засвидетелстваме своята вяра и да достигнем Царството Божие.
Какво можем да направим, за да имаме живот вечен? Да погледнем какво се казва за това в Новия Завет. Отговаряйки на този въпрос на хора плътски и неподготвени за разбиране на Божествената мъдрост, нашият Господ Иисус Христос казвал, че следва да спазват заповедите, да обичат Бога с цялото си сърце и ближния, както самия себе си. Преподавайки най-възвишено учение за Царството Небесно, Спасителят твърди, че вечен живот може да с постигне само в Него, с вяра в Него и с причастяване с Неговото Тяло и Кръв: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа”. В тези думи от Евангелието от Йоан се съдържа и същността на спасението: Бог е пратил Своя Син, допуснал Той да страда и да бъде убит, но смъртта не могла да удържи Истинският Жив и Той възкръснал. Ние пък, вярвайки в Христа и причастявайки се с Неговото Тяло и Кръв, придобиваме за себе си нетление и вечен живот.
Нека се грижим никога да не угасва в нас съзнанието за най-великия Божествен дар –вечния живот – и с това да се утешаваме в скърбите за смъртта на нашите близки, молейки се за тях с упование на Божията милост. Помнейки пък за собствената си смърт, да не бъдем немарливи: да се утвърдим във вярата в Христа – в камък „изпитан, крайъгълен, скъпоценен, крепко утвърден”. И тогава няма да бъдат страшни за нас всички сили на ада. Да ни укрепи Господ на този път, по молитвите на Пречистата Своя Майка и на всички светии. Амин.
-----------
*Оригиналното заглавие е: „Рассуждение о смерти в связи с Мясопустной родительской субботой”
Превод: Прот. Йоан Карамихалев