Втората неделя на Великия пост Църквата посвещава на паметта на свети Григорий Палама, покровителя на далите обет за мълчание християнски молитвеници, които в древността наричали безмълвници, подвижници. Те се стараели да пазят тишина в сърцето си, скривайки се в далечните обители на планината Атон, откъснати от целия свят от морето, от скалите. В пещерите, където те живели, мнозина живеят и досега. Защо именно този светец, покровителя на далите обет за мълчание, ние прославяме днес в дните на Великия пост? Понеже именно в това време за нас е важно да узнаем или да си припомним за значението на мълчанието и безмълвието.
Какъв е нашият живот? Той преминава винаги в безкраен шум и суета. Нали целият бит на съвременния човек се съпровожда с маса звуци, с шумове обкръжаващи живота. Човек, особено живеещият в града, постоянно слуша шум: реват автомобили, вървят тълпи. Лекарите казват, че това разрушава здравето на хората. Но ние с вас ще говорим за друго. Това разсейва нашето душевно съсредоточаване, ние с вас вече сме отвикнали от тишината. Мнозина от нас, оказали се у дома за миг в тишина, вече се чувстват неловко и неспокойно. В главата ни постоянно някакви празни мисли, и заедно ние не можем спокойно да помълчим, а колко излишни думи… И цялата тази суматоха, суета, поглъщаща живота ни, не дава на човека да се обърне към себе си, да си припомни най- главното, да дойде на себе си. Безпорядъкът продължава до последния ни дъх.
Понякога, когато болест с твърда ръка спира нашия бяг, приковава ни към постелята, и ние изведнъж се окажем откъснати от всеобщия бяг, ни се удава да бъдем насаме със себе си. В такива минути ние започваме да мислим. А за какво сме живели? Накъде сме бягали? Заради какво сме бързали? Откъде този шум в сърцето, в мислите, наоколо? Не трябваше ли по-рано, макар и рядко, да потърсим за себе си няколко минутки на вътрешен покой, на вътрешна тишина? Как може да дойде Божествената благодат при човека, как може тя да го осени и озари, когато той е оглушал, когато той е сляп и в своя бяг не си дава сметка къде и за какво бяга, и не чува Божия глас.
Божият глас звучи винаги в тишина. Ако вие искате да го чуете, постарайте се да откъснете от денонощието макар и няколко мига. За това Църквата ни дава правило: няколко минути прочети молитви, ела в себе си и помисли: какъв беше моят изминал ден? Какъв ще бъде моят следващ ден? За какво е всичко това? Това е важно, толкова важно… Ако искате да узнаете Божията воля, търсете тишина.
Ако искате да съберете своите мисли и чувства – търсете тишината, защото нашите мисли и чувства се разбягват, не ни се подчиняват, ние живеем винаги в разпиляност. Но истинският духовен живот на човека се случва само в събраността. Трябва да събереш своите мисли и чувства в тихото огнище в дълбината на сърцето, та там да настъпи мълчание, в което Бог да произнесе Своето Слово, отправено към тебе. Ако ние не се заставяме, не се принуждаваме към мълчание, ако ние останем подвластни на житейския шум, на безкрайния бяг, тогава у нас целият живот ще премине на повърхността, без дълбочина, без духовност, без истинска среща с Господа.
Ето за какво трябва да си припомним за далите обет за мълчание, ето защо Църквата ни призовава да се борим с пустословието, с празнословието, с напразното бърборене, с употребяването дара на езика за зло за себе си. „Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми” – казва ни Свещеното Писание. Ето за това ние се молим, ние просим от Господа, а Той очаква от нас, и ние да поучастваме, да поискаме това, за да получим Божия дар – мълчание в тишината на Неговото благословение.
Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев