В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи отци, братя и сестри, сърдечно приветствам и поздравявам всички вас с неделния ден, а особено причастниците - и с приемането на Светите Христови Тайни!
Днес е четвъртата неделя на Великия пост. Тя е посветена на паметта на преподобни Йоан Лествичник, забележителен подвижник, аскет и църковен писател, оставил ни книгата под названието „Стълбица”. За нас тя е повече известна под своето славянско наименование –„Лествица”, но смисълът е един: преподобни свети Йоан уподобява пътя на духовния живот на човека с изкачване по стълбица. Това означава, че с всяка своя следваща крачка в живота човек трябва да се издига, да става по-добър, по-възвишен, сякаш възнасяйки се нагоре, към Небето, към Бога.
Всеки от нас може достатъчно лесно да отговори на въпроса какво се случва в неговия живот. Но ако ние се замислим над него сериозно, изправили се пред съда на своята съвест, а не опитвайки се да изглеждаме в очите на другите хора по-добри, отколкото сме (защото най-често ние лицемерим, когато говорим за себе си на другите), ако ние се запитаме, ставаме ли по-добри, е ли е всеки наш следващ ден или следваща година крачка напред по пътя на духовното възхождане, то най-често ще бъдем принудени да отговорим отрицателно на всички тези въпроси. Нещо, може би, и да се изменя към по-добро, но се появяват нови съблазни, ние извършваме нови грехове и в най-добрия случай можемда кажем: „Тъпча на място”, а най-честните и проницателни хора ще кажат даже: „Аз ставам по-лош”. За да определим какво става с нас: възхождаме ли по стълбицата или се търкаляме надолу, ние трябва да отделим особено внимание и време за старателен вътрешен самоанализ. Собствено казано, Великият пост – това е и времето за такъв анализ.
Вихърът на живота, житейската суета така поглъщат нашето съзнание, че не оставят свободно време за жизнено важни наблюдения върху своята собствена душа. Дългите великопостни богослужения, които за някого, особено за малоцърковните хора, изглеждат трудни, скучни и неразбираеми, всъщност ни дават това време и възможност за молитвени размишления над себе си и своя живот.
Преподобни свети Йоан, говорейки за лествицата на духовното възхождане, предлага множество мъдри съвети: как трябва да се борим с греховните мисли и изкушения, какво е нужно да направим, за да преодоляваме греха и неправдата в самите себе си. Неговите съвети са прости, но тяхното осъществяване изисква от човека немалки усилия. Ето върху тази дума „усилия” ще съсредоточим сега нашето внимание.
Човек, особено съвременният, се стреми максимално да облекчи своя живот. Собствено казано, цялото развитие на човешката цивилизация днес е насочено към това да направи живота по-комфортен и лек. За това се изобретяват нови машини, оръдия на труда, различен род приспособления, произвеждат се огромно количество стоки и се предлагат все нови и нови услуги. Защо свети Йоан Лествичник говори за усилия? – Понеже движението нагоре, възхождането на планината,изкачването по стълбицата - това винаги е усилие, винаги е труд. А ако стълбицата е много висока? Какъв тежък труд е да вървиш по тази стълбица! Много по-просто е да се обърнеш и с лекота да се спуснеш надолу по стъпалата. Именно към това ни призовава логиката на съвременната човешка цивилизация: живей по-просто, живей разкрепостено, живей леко, не мисли за никакъв нравствен закон, нито за някаква съвест – всичко това са отживелици. Живей така, както ти се иска: искаш да ядеш - яж, искаш да пиеш - пий, да развратничиш -развратничи. Постъпвай, както на твоята душа е угодно,направи своя живот комфортен.
В днешното евангелско четиво се разказва как Господ изцелява глухоням човек, обладан от зъл дух: бесът дотолкова овладял неговата воля, че, както казал бащата на нещастника, нееднократно го хвърлял в огън и във вода. И Спасителят, виждайки вярата на бащата, възкликващ със сълзи: вярвам, Господи! – освобождава бесноватия отрок от властта на дявола (Мк. 9:17-29).
В някакъв смисъл всичко това, което днес става в света, се извършва, не защото така иска Бог, а защото така иска дяволът. Неговите изкушения и съблазни са толкова привлекателни, че не просто влияят на начина на мислене и волевата насоченост, но на практика формират облика на човешката цивилизация. Да се избавим от дяволските изкушения, да им противостоим ние можем само с Божията сила, но за това е нужно да употребяваме и собствени усилия. Ние трябва да помним, че възхождането по стълбицата на духовното възрастване винаги е нелеко, но само този път води към Бога. Именно, поради неговата трудност Господ е нарекъл този път тесен (Мат. 7:14), но само по него ние възхождаме към Царството Небесно: нито комфортът, нито всепозволеността довеждат дотам.
Да вървиш нагоре, да се издигаш към Небето винаги е трудно, а ето да се спускаш надолу, да се плъзгаш по наклонената плоскост и даже да падаш в пропастта е много лесно, защото самото земно притегляне влече човека надолу. Ето така е и в духовния живот: да вървиш нагоре е трудно, а да летиш през глава надолу е просто. Но както падането в реалната пропаст означава смърт или в най-добрия случай осакатяване, така и падането в духовната пропаст също означава духовна смърт или духовно уродство.
Преподобни свети Йоан Лествичник ни учи на трудния път – на възхождането към Небето, възхождане въпреки човешката логика и дяволското изкушение, той ни призовава към движение против началствата... против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6, 12). Но как ние, слабите хора, да придобием воля, за да вървим нагоре, когато всички или в крайна сметка твърде много се стремят надолу, когато това движение надолу, падението става мода и се пропагандира от съвременните средства за масова информация като норма на живот, когато на нашето младо поколение натрапват лъжлив мироглед, утвърждавайки в неговото съзнание мисълта, че такъв живот, който в действителност е падане в пропастта -това е норма. Откъде да вземем сили за възхождане?
Преподобни свети Йоан в своята книга дава мъдри съвети, които са насочени към нашия разум. Но единствено само с човешкия разум, с едната логика не можем да се справим с вселенското изкушение на дявола, да се спасим от страшния плен на тъмната греховна сила. Само с Божията сила можем да победим дявола. И Господ ни дава Своята сила, дава възможност да влезем с Него в общение, да се приобщим към Неговия живот. Този дар ние получаваме в тайнството на Църквата, когато извършваме Светата Евхаристия. Когато ние се причастяваме с Тялото и Кръвта на Спасителя, тогава Божествената енергия, Божествената благодат се влива в нашето естество и ние, слаби и немощни, получаваме голяма сила и способност да се съпротивляваме на дявола. Само заедно с Бога ние ставаме по-силни от врага на човешкия род.
Великият пост ни се дава, за да задълбочим нашето разбиране за невидимата бран, която се извършва в човешките сърца, за да закалим себе си, за да изпитаме своите сили, та за тези велики и прекрасни седмици да направим една, две, а може би, и повече крачки по стълбицата на духовното възрастване. И да ни даде Бог да използваме за добро това забележително време и заедно с преподобни Йоан да се издигнем на няколко стъпала по стълбицата на нашето духовно възхождане.
Преподобни свети отче Йоане, моли Бога за нас! И нека твоята мъдрост и твоето вдъхновение да станат наша мъдрост и наше вдъхновение. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев