В името на Отца и Сина и Светия Дух! В току-що чутия откъс от Евангелието от Марк ние намираме много важно повествование: Господ, обръщайки се към учениците, казал, че Той трябва да пострада, да бъде убит и в третия ден ще възкръсне. След това удивително откровение на Спасителя последвала също толкова удивителна и нелогична реакция на двама Негови най-близки ученици, Иаков и Иоан, братя Зеведееви, които се обърнали към Него с неочаквана молба: „Господи, постави ни от дясната и лявата си страна, когато се явиш в славата Си” (Мк. 10:37). В техните думи нямало ни състрадание към Учителя, ни съпреживяване и мъка, а само желание да използват Неговата сила, за да придобият някакво благо, да се възвисят над другите хора. Господ им казва, че няма власт да ги постави от дясната и от лявата Си страна, и завършва беседата с учениците с думите: „който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга” (Мат. 20:26; Мк. 10:43).
В човешката природа е заложен стремеж към развитие, към усъвършенстване. А степента на своите достижения хората най-често определят по това какво положение в обществото те заемат. Затова желанието да постигнат най-високо положение се диктува от самата природа на човека. Но в живота този стремеж понякога придобива болезнен характер. За такива хора казваме: това е честолюбив, тщеславен човек, всички свои сили той насочва само, за да стане по-високо от другите, да седне от дясната или лявата страна – разбира се, не на Господа, а на някой началник, отначало дребен, по-късно по-влиятелен, а после, може, и въобще да заеме неговото място.
Удивително е, че Господ не осъжда учениците за това, че те са Го попитали за високо място в Царството Небесно.Той не ги пита: защо мислите за себе си, когато Аз ви говоря за Своите страдания? Той не казва, че техните мисли са неправилни и греховни, не оспорва техните желания, но разяснява какво означава за човека по-високото по отношение към околните положение. Господ ясно определя основното предназначение на високото положение на човека, единствената негова ценност в Божиите очи. Тази ценност е възможността да служи на другите.
Стремежът към властта може да бъде греховен и буквално гибелен за човешката душа, ако той едновременно се съпровожда от желанието да получиш от властта лични блага - материални, социални, обществени, ако човек си поставя за цел да служи на самия себе си, издигайки се по стъпалата на служебната стълбица. Всяко използване на властовите пълномощия в името на лични интереси е грях. Защо един човек трябва да господства над другите? Защо свободните хора трябва да подчиняват своята воля на другите?
Съществува тайна на човешката власт, може би, не докрай разбираема за нас. Но тази тайна има нравствено и Божествено измерение. Властта се обръща в спасение тогава, когато тя е насочена към служение на другите, и няма други нейни измерения. Колкото по-високо се издига човек по служебната стълбица, колкото повече власт има, толкова повече трябва има вътрешно смирение и още повече - осъзнаване необходимостта да употребява своето положение за благото на другите хора.
Това е справедливо не само по отношение на този, койтоима политическа власт, но и към този, в чиито ръце е икономическата власт. Също така е справедливо и по отношение на богатите хора, защото богатството – това винаги е власт. Богатството може да бъде за добро, а може - за осъждане и погибел. Ако човек има средства, които по своя обем превишават неговите житейски потребности, тогава това означава, че му се поверява от Бога особена отговорност за другите. Добрите дела, благодеянията - това не са прищявка на богатия човек, това е изискване към него, ако той желае богатството да не му послужи за погибел на душата. Това се отнася и до хората, притежаващи политическа власт: служението на другите е единствено правилното и от Бога определено разбиране за властта.
Почти всички беди в човешката история: скърби, болести, войни, революции, обществени катаклизми са пораждали неудържим стремеж на хората към властта.За да я заграбят, мнозина са вършели страшни престъпления. Но нима властта, получена безнравствено и престъпно, може да се обърне в служение за другите? -Никога! Нима парите, натрупани по нечестен път и насочени към удовлетворяване на собствените всенараставащи потребности, могат да донесат щастие и благополучие? – Не, никога, защото подобна логика заизползване на властта и богатството противоречи на тази житейска логика, която Бог е благоволил да заложи в човешките отношения.
Това, което ние говорим за светската власт, има непосредствено отношение и към духовната власт: в Църквата още повече всяка власт трябва да се съпровожда със служение на другите и колкото повече се издига човек по стъпалата на църковната йерархия, толкова по жертвено и самоотвержено трябва да бъде неговото служение. Само с това може да се оправдае този, на когото Бог връчва власт над другите. Ето защо Спасителят, отговаряйки на странната молба на Иаков и Иоан, им казва: „да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене” (Мк. 10:40). Другото би било нарушение на установения от Бога порядък, чието пълно разрушение би довело до унищожаването на човешката цивилизация. Ние знаем, че нито една кървава борба за власт, нито една революция не са се съпровождали с мир, покой, радост, благополучие, защото тези, които се устремявали към властта, са мислили преди всичко не за служение, а за да получат въжделената възможност да заповядват на другите хора.
Ние говорим сега за съществени въпроси: политическа власт, богатство... Обаче мнозинството от тези, които сега ме слушат, нямат ни политическа власт, ни богатство. Така че, може би, тези думи на евангелист Марк са отправени не към нас? - Не, те се отнасят към всички нас, защото стремежът да властва над другите в една или друга степен е присъщ на всеки човек.
Действително, нека се спуснем от политическите и икономически висоти към нивото на нашия семеен животи си зададем въпроса: защо така крехки са нашите семейни връзки, така често се разпадат семействата, мъжът и жената се отчуждават един от друг, а децата губят връзка с родителите? Нерядко причина за тези семейни проблеми е същото това нехристиянско отношение към властта. Каква власт би могло да има в семейството? - Често единият от съпрузите непременно се стреми да властва над другите, доставяйки му страдания и мъка. Същото става и в нашите трудови колективи, в междуличностните отношения. Обаче трябва ясно да разберем, че ако ние се стремим да вземем връх над другите, тогава този стремеж трябва да се съпровожда от нашата готовност да послужим наближния, да поемем отговорност за него.
Нали е така важно, например, семейството да има глава, т. е. този, който поема върху себе си отговорност. Господ казва, че това служение е прерогатив на мъжа. Но в нашите семейства най-често, за съжаление, отговорност за семейството поема не мъжът, а жената, ставайки с това, въпреки волята Божия, глава на семейството. Така става, не защото тя съзнателно се стреми да извърши греховно деяние, а защото мъжът се отклонява от изпълнение на своя дълг. Нали когато, венчавайки двойката, свещеникът произнася думите: „жената да се бои от мъжа си” (Еф. 5:33), става дума не за емоционален страх, не за този страх, който изпитваме, когато ни спира на улицата полицай, става дума за правилна система на отношенията между мъжа и жената: главата на семейство трябва да поема не само власт, но и отговорност, както за материалното положение на семейството, така и за неговото духовно състояние.
Можем до безкрайност да изброяваме случаи, когато стремежът към власт непременно трябва да се съпровожда с нарастване на отговорност. Ние, вярващите хора, признаваме, че в Словото Божие наистина чуваме гласа на Божественото Откровение. Няма неправилни или погрешни думи в Евангелието, в него всяка дума носи в себе си Божествена мъдрост. И в отговор на нея, без да мъдруваме лукаво, ние трябва да приемем - и с ума, и със сърцето - казаното от Бога, помнейки, че само върху основата на Божественото Слово и Божествената истина, а не върху някаква друга, човешка, можем не само да построим щастлив и благополучен живот на земята, но и да придобием живот вечен. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев