В името на Отца и Сина и Светия Дух! Приветствам всички вас, всечестни отци, братя, сестри, с празника Лазарова събота. С този съботен ден ние завършваме Светата Четирrдесетница и започваме Страстната седмица – последната седмица преди Пасхата Господня. В този ден ние възпоменаваме възкресяването на праведния Лазар, приятеля Божи, човека, който бил близък до Господа в Неговия земен живот, когото Господ обичал и за който заплакал, узнал за неговата смърт. Това, разбира се, показва ценният мисъл на човешката дружба, на взаимоотношенията между хората. Но има още нещо важно, за което ние чухме днес в Евангелието. Когато учениците казват на Христос, че Неговият приятел Лазар, живеещ във Витания, е тежко болен, Господ отговаря: „Тази болест не е за смърт, но за слава Божия”.
Ние в своя живот достатъчно често се срещаме с болести, понякога хората боледуват през целия си живот. Болестите биват тежки и не много тежки, понякога даже неизлечими. Но тази болест в християнското възприятие трябвало да бъде за слава Божия. Какво пък значи да имаш болест за слава Божия? Често, когато човек е сполетян от житейски скърби, в това число болестно състояние, той си задава въпрос, който, навярно, не би трябвало да задава: „Защо Господ ми е изпратил това?”. Господ никога не праща на човека скърби и изпитания, които биха обременили неговия дух, поробили волята, биха го унищожили като личност. А всяка болест – това е следствие от греха, това е наше вътрешно духовно разрушение. Затова нима може Господ да изпраща на човека такова състояние, което не го съгражда, а го разрушава? Значи, това състояние Господ не изпраща, но допуска, щото човек, имайки язва телесна, да се замисли за това, което става в неговия духовен живот в резултат на какво е това допущение Божие. Ето правилният начин на мислене, на християнско мислене, който подбужда в нашето сърце Светата Църква. Ние трябва да си зададем въпроса: „За какво ни се изпращат скърби?”. И скърбите, и болестите ни се изпращат, за преосмислим живота си, да го изменим в съответствие с Божиите заповеди. И когато ние, нарушавайки Божия Закон, го престъпваме самоволно, тогава самоволно навличаме върху себе си и духовно и, като следствие от духовното, телесно разложение. Затова когато човек боледува, той трябва да се променя, преди всичко, духовно, чрез покаяние, чрез изповед, чрез причастие със Светите Христови Тайни, чрез Тайнството Елеосвещение. Той трябва да преосмисли своя живот, да постави правилните акценти в него, да види къде греши в своя живот и да изправи тази грешка. И тогава болестта, според словото Божие, което ние чухме днес в Евангелието, ще бъде за слава Божия, та славата Божия да се възцари в този човек, в него да се намери място за Господа, да се измени към по-добро живота му.
Още нещо много важно ние чухме днес в Евангелието. Господ говори на сестрите Марта и Мария при гроба на праведния Лазар, който вече четири дни откакто е умрял: „Само имайте вяра и ще видите славата Божия”. Да имаш в своя живот съзнание за грях и наличие на вяра – ето това е, което помага на Божията сила да измени нашия живот, ето това е, което отваря вратата на нашето сърце за среща с Господа. Желанието да се промени и вярата в тази промяна правят възможно възкресението на човека - не само физическо, но духовно, изменение, привеждащо го към вечния живот, отварящо вратата в Царството Божие, въвеждащо човека във вечния живот. Ето за какво днес, наред с историческото повествование, ни говори свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Желание да се изменим, да преосмислим своя живот и да имаме вяра. С тези чувства ние влизаме в дните на Страстната седмица, в продължение на която ние трябва заедно с Църквата да последваме Христос в мълчание и със сълзи, съзнавайки тази цена, която Господ е дал за нашето спасение.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев