В името на Отца и Сина и Светия Дух! Приветствам всички вас, скъпи братя и сестри, с празника Вход Господен в Йерусалим, неделя ваия, Връбница. С този празник, с този неделен ден се поставя края на Светата Четиридесетница. Но едновременно с този Вход Господен в Йерусалим исторически, съгласно църковния устав, ни отваря вратата в дните на Страстната седмица. Седмицата, в която ние ще възпоменаваме страшните страдания, предателства, Тайната Вечеря, установяването на Евхаристията, смъртта и погребението на Спасителя. Ние заедно с Църквата с думите на църковните песнопения ще назидаваме себе си и ще шестваме заедно със светите жени-мироносици, с апостолите през тази страшна седмица.
А днес Църквата тържествува, държейки в ръцете клонки от върба – символ на живота, символ на обновлението на живота. След дългата зима природата се пробужда, откривайки се за среща със слънчевите лъчи. Държейки тези клонки, ние, разбира се, трябва да мислим не само за природните явления, но за явленията духовни.
Днес ние чухме с вас Евангелието, в което свети апостол и евангелист Йоан Богослов разказва за това как Господ тържествено влязъл в Йерусалим. Имало толкова много хора, както днес в нашия храм, и хората също тържествували, държали в ръцете си палмови клонки, някои даже постилали своите дрехи на пътя, по който влизал Господ в Йерусалим. Децата викали „Осанна”. Но те излезли на улиците на Йерусалим, не за да Го посрещнат, но за да видят Този, Който възкресил четиридневния Лазар, пък и самия Лазар да видят. Това значи, че в душите и сърцата на хората били неправилно подредени ценностните приоритети, това значи, че външното, по-яркото и ефектното, закривало дълбокото духовно съдържание на това, което ставало.
В нашия живот това също се случва често – ние преследваме външното, защото то е по-близко до нас. За да го вземем, не е нужно да полагаме усилия, то е ярко, то е впечатляващо, то е звучно. За проникване в духовния живот е необходимо да полагаме огромни духовни сили. Външното, което ни предлага светът, не носи в себе си духовна храна, не съдържа в себе си подкрепа за човешкия живот, а понякога и довежда човека до състояние, близко до неговата духовна смърт, до умиране. Може да се приведат огромно множество примери от заобикалящия ни свят.
Когато ние държим в ръцете си върбови клонки, ние трябва да възпоменаваме не външното, ние трябва да мислим за вътрешното, за това, че нашият Господ бил разпнат на кръста за нашите грехове. Той принесъл в жертва Своя земен живот. Ако ние сме избрали пътя на духовния живот, ако ние сме станали християни, а християнинът – това е последовател на Христа, значи, нашият живот трябва да бъде същия като на Спасителя. И не можем да говорим нито за някакво възкресение, за вечни блаженства и Царството Божие, ако ние отричаме Кръста Христов и своята лична Голгота в угода на външни житейски прояви.
В угода на благополучието, спокойствието, доволството и безметежността, на ситото съществуване, чрез което не забелязваме не само това, което става с другите хора, които са около нас и се нуждаят от нас, но и своите родственици не забелязваме и, разбира се, проявяваме пълно нехайство за своя духовен живот. Ако нямаме сили да размишляваме за духовното, ако нашите духовни способности не винаги съответстват на това, че да възнесат нашия ум и нашето сърце на тази духовна висота, към която ни призовава Църквата, тогава, когато държим в ръцете си дървесните клонки, нека тази външна проява ни напомни за Кръста и за страданията и за Възкресението.
Ето какво значи празника Връбница. Ето към какво ни довеждат нашите духовни размишления. Празнувайки заедно и края на Четиридесетницата и настъпващата Пасха Христова, чието начало ние вече виждаме във възкресението на Лазар, аз много се надявам, че дните на на настъпващата Страстна седмица ще бъдат за нас дни на дълбоко духовно осмисляне на нашето място в Свещената история, в която ние досега пребиваме, шествайки по пътищата към Небесното отечество, към което ни е призвал нашият Господ и Спасител Иисус Христос.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев