Днес е понеделник на Страстната седмица. И с днешното богослужение ние въвеждаме себе си в тайната на седемте спасителни дни, в тайната на последните наставления на Спасителя, които Той произнесъл в Йерусалим, обръщайки се към неговите жители. В Неговите думи, изпълнени с огромна сила, самата Божия правда била представена така ярко и пронизително, че на нея било невъзможно да не се откликне. Ние знаем, че мнозина приели тази правда и тръгнали след Господа. Но тази същата правда породила в съзнанието намнозина други злоба към Този, Който провъзгласявал тази правда. Ние знаем също, че Господ бил заловен, измъчван, разпнат и на третия ден възкръснал.
Няма никаква друга седмица в годината, друг промеждутък от време, който би бил така наситен с възпоменания за най-важното, което станало в човешката история. Днес ние чухме Евангелието, което разказва и за наближаващото разрушение на Йерусалим от римляните, и за последните дни от човешката история - за всичко, което Господ казал непосредствено преди Своите страдания на жителите на светия град. В това евангелско четиво се съдържат много важни и поучителни мисли, но аз бих искал да се спра на едно Божествено изказване: „понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта” (Мат. 24:12). Господ казал това, виждайки последните дни - и последните дни в историческия живот на Йерусалим до неговото разрушение, и последните дни на цялата човешка история.
Какво означава беззаконието и за какво беззаконие тук става дума? - В съзнанието на мнозина законът – това са държавните актове, които регулират живота наобществото. Ако хората ще нарушават законите, тогава в обществото може да настъпи хаос и затова обществото защитава себе си от тези, които престъпват закона. Но в Евангелието е казано не за човешкия закон, а заБожествения.
„Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта”. Любовта е най-висша ценност, даруваща на човека реално щастие, чувство на блаженство. Любовта е това, което преобразува човешкия живот според образеца на Божествения живот: за едни – това е мечта, за други - конкретна цел, за трети - разбираема, но привличаща към себе си сила. Никой, нито един човек не може да каже, че любовта е нещо лошо, че любовта – това е зло, защото целият вселенски човешки опит свидетелства, че любовта – това е радост, това е щастие, това е истинско благополучие.
Защо Господ казва, че поради беззаконието у мнозина ще оскъдее любовта? – Тъй като любовта е не само най-висша ценност, но и дар Божи. Човек не може да създаде любов, не може да я възпита в себе си подобно на това, както може да се сформират убеждения или да се възпита волята. Любовта ни се дарува свише и за това има едно непременно условие: за да има истинска любов, човек трябва да живее според Божия закон. А ако ние нарушаваме Божия закон, ако живеем не според Словото Божие, а според своето щение, своето мъдруване, нечий зъл съвет, тогава няма да получим дара на любовта.
Това, което ние обикновено приемаме за любов, съвсем не е любов. Колко често се случва: хората се срещат, мислят си, че се обичат един друг, встъпват в брак, но преминава съвсем кратко време и от тази, така наречена, любов не остава и следа, а на нейното място възникват злоба, отчуждение, даже ненавист. Значи, любов никога и не е имало.
За да получим любов, трябва да изпълним Божия закон. А за да я запазим в продължение на целия живот, нужно е винаги да следваме този закон и да живеем според Божиите заповеди. Нали Бог не ни учи на нещо неразбираемо, нелогично – Той ни учи на най-главното: как трябва да живеем, за да бъдем щастливи. И неслучайно в първия ден на Страстната седмица ни се предлага тази удивителна истина, която Господ съобщил на учениците и на всички жители на Йерусалим в началото на седмицата, отделяща Го от страданията, смъртта и светлото и тържествено Възкресение. Понеже тази истина е ключът към човешкото благополучие и щастие, ключът към човешкото спасение.
А какво става, когато ние не живеем според Божия закон, когато вършим беззакония? - Тогава не само от живота на човека изчезва любовта, но и човешките закони стават неизпълними. И никаква принуда, никакви заплахи от наказания не спират хората от престъпване на законите, защото ако човек върши пред Богабеззаконие, погазвайки, в частност, и гласа на своятасъвест, тогава какъв човешки закон може да го спре? И ако хората не се замислят за своето духовно състояние, не подлагат себе си на вътрешна проверка, ако не преосмислят своя живот, тогава възрастването в беззаконие ги довежда до страшни престъпления, в това число и тези, които се наказват от човешките закони.
Всичко започва в човешкото сърце, в нашето съзнание, в дълбината на душата. Ако ние привикваме да нарушаваме Божия закон в дребните неща, тогава може да настъпи момент, когато ние се оказваме способни да нарушим този закон и в най-страшното. Ето защо за нас главното е грижата за своето духовно състояние, за собствения вътрешен живот. Именно това е първично, всичко останало е вторично. А това, което човек е свикнал да счита за основно в своя живот: ежедневните грижи за материалното благополучие, даже за своето здраве, всичко това е второстепенно по отношение на грижата за собствената душа. И ако, живеeйки според Божия закон, ние съграждаме своя вътрешен живот така, както това желае Бог, тогава и всички други задачи, които поставяме пред себе си, по Божия милост, ще се решават. Ще се решава и най-главната житейска задача, стояща пред всеки човек, - намиране на радост в сърцето, истинско благополучие и щастие, което не завършва с края на земния живот, но преминава във вечността.
Нека думите на Спасителя за умножаването на беззаконието и изчезването на любовта винаги да се съхраняват в нашата памет, изпъквайки особено отчетливо тогава, когато ние пожелаем да извършим нещо беззаконно пред Божиите очи. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев