Приветствам всички вас с големия празник – Велики четвъртък! Този ден се приравнява по значение към дванадесетте празници, въпреки трагизма на цялата Страстна седмица, въпреки, че именно след Тайната вечеря, извършена от Спасителя заедно с апостолите в четвъртък, Той бил предаден от Юда и взет под стража. Това, което станало на пасхалната вечеря, имало и има такова непреходно значение за живота на Църквата и целия свят, че този ден се причислява към големите празници.
Господ на Тайната вечеря установил най-святото тайнство на Евхаристията – Тайнството на Неговото Тяло и Кръв – за да продължи мисията за спасението на света и след Неговото Възкресение и Възнесение на небето, та Неговото Богочовешко присъствие винаги да бъде осезаемо в историята на човешкия род, даже до последния ден на тази история. И затова на ритуалната вечеря, която извършвали всички юдеи в деня на ветхозаветната пасха, Господ, взел хляб в Своите ръце, благословил го и подал на учениците, като казал, че това е Неговото Тяло, преломявано за греховете на мнозина. А после, след вечерята, когато според благочестив юдейски обичай подобавало да изпие последната чаша, която участниците на трапезата си предавали един на друг, Той, я взел и благословил, като казал, че това е чашата с Неговата Кръв, пролята за за греховете на мнозина. При това Спасителят добавил: ”Това пправете за Мой спомен” - в памет на тази жертва, която Той принесъл на Кръста заради спасението на света (Лк. 22:19-20).
Тайнството на Евхаристията, което ние извършваме за възпоменание за станалото на Тайната вечеря, не е обикновено, човешко възпоменание, както, напрягайки паметта си, ние си припомняме изминалите дни или, взирайки се във фотографии, художествени изображения, зрително възпроизвеждаме станалото. Това, което се извършва в Църквата чрез вкусване, посредством хляба и виното, на истинските Тяло и Кръв на Спасителя, е възпоменание в Светия Дух за всичко това, което е извършил заради нас Господ: ние възпоменаваме „всичко извършено за нас: кръста, гроба, тридневното възкресение, възнасянето на небето, сядането, отдясно и славното второ пришествие”. Чрез това възпоменание, със силата на Светия Дух, ние ставаме съучастници на извършеното от Спасителя Тайнство.
В първите векове на християнството причастяването ставало така, както това е било на Тайната вечеря. Светата Евхаристия се съединявала с празнична неделна трапеза, на която идвали вярващите, сядали на масата, вкусвали храна и в някакъв момент най-старият от тях, предстоятелят, взимайки в ръцете хляба и виното и благославяйки ги, повтарял това, което заповядал Спасителят, установявайки това Тайнство. Но много скоро съседството на обикновената трапеза и светото Тайнство породило опасност от тяхното смесване, вследствие на което мнозина хора преставали по съответния начин да подготвят себе си за причастяване на Тялото и Кръвта Господни. Затова и апостол Павел в първото послание до Коринтяни, което ние днес чухме, подчертавал, че Тялото и Кръвта Христови трябва да се приемат „не за съд или за осъждане”, разсъждавайки за това, което вкусва участникът в такава трапеза. ”Който яде или пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне” – ето колко силно звучат тези думи. „Затова, - продължава апостолът, - мнозина от вас са немощни и даже умират, - защото недостойно се приобщават с Тялото и Кръвта на Спасителя” (1 Кор. 11:27-30).
Ако недостойното вкусване на Светите Тайни влече след себе си недъзи, болести и даже смърт, то човек, който с покаяние, искрена вяра, примирение с ближните се е подготвил за Тайнството, се причастява с Тялото и Кръвта на Спасителя за опрощение на греховете, за живот вечен, за изцеление на недъзите и на всякакви човешки страдания. Чрез тайнството на Светата Евхаристия ние възпоменаваме Христос със силата Светия Дух и Той пребивава с нас. Църквата е призвана и да допринася за явяването на Богочовека Иисус Христос в този свят, и тя, на първо място за това извършва Тайнството на Тялото и Кръвта Господни.
По удивителен начин Господ, за да яви отново и отново Себе си на човешкия род, избира, освен невидимото и духовното, също така и видимото, осезаемото, физическото, представено под хляб и вино, - нали Господ едновременно е невидим Бог и земен Човек. Но колко е важно да разберем, защо именно физическото естество на Господа ни се предлага в тайнството на Светата Евхаристия: вкусването на Тялото и Кръвта на Спасителя е важно както за нашата душа, така и за нашето физическо тяло.
Както казва свети Йоан Златоуст, мнозина от вас биха искали да видят Спасителя, Да го слушат, да се докоснат до Неговите одежди. Но, вкусвайки Тялото и Кръвта Господни, вие получавате повече. Вие не просто виждате, не просто се докосвате - вие приемате вътре в себе си Самия Богочовек. Какво велико чудо, какво може да се сравни с него! Нали е достатъчно с вяра да приемаме Тялото и Кръвта Христови, като Божествената сила се съединява с нашото немощно тяло, с нашата душа, със скърбите, с несъвършенството, с всички човешки преживявания, с цялата слабост на нашата природа. И ако Бог е с нас, тогава какво може да бъде против нас?
Ето защо Господ е казал за Църквата, че в”портите адове няма да й надделеят” (Мат. 16:18), защото да надделеят над Богочовека Христа е невъзможно. Не са надделели над Него ни страданията, ни кръстната смърт. Пък и всички сили на злото, бушуващи в този свят, никога няма да надделеят над Богочовека Иисуса Христа, Който пребивава в Своята Църква и явява Себе си на целия свят и на всеки вярващ в най-святото тайнство на Евхаристията.
Повтаряйки думите на великия Симеон Нови Богослов, ние казваме, че Евхаристията е Тайнството на Църквата. Именно в Евхаристията Църквата намира своята същност, именно в нея Църквата по воля Божия се явява Тяло Христово, продължаваща делото на Спасителя в този свят.
Нека помним, че ние принадлежим на Тялото Христово, че Тялото и Кръвта Господни са в центъра на нашия живот, че Бог, Който ни се явява и съединява с нас, има силата да изцели чрез това най-свято Тайнство душевните и телесни недъзи, да прости нашите грехове и да отвори пред нас дверите на Своето Царството. Амин.