В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние с вяра възпоменаваме събития от дълбоката древност - как преди много векове нашият Господ Иисус Христос пострадал заради нас: бил разпнат на Кръста и погребан. Молитвите, които се произнасяха сега на богослужението, свещените песнопения, обредите, символизиращи погребението на Спасителя – всичко това е установено от светите отци, за да възбудят и укрепят в нас вярата, че Господ ни е изкупил със Своята Кръстна смърт.
Божията благодат благодарение на Кръстните заслуги на нашия Господ Иисус Христос като Човек се излива върху всеки вярващ, върху всеки, който се съединява с Него чрез вярата. Ние се съединяваме сега с Него и с вас, защото всяко наше богослужение, особено богослужението в паметни дни, най-вече в дните на Страстната седмица, усилва нашата вяра и отново и отново ни съединява с Господа. Нали нашият немощен ум постоянно се отдалечава от Него, когато ние се предаваме на някаква земна суета и дела, които ни ъсе струват необходимо важни за поддържането на нашия временен живот. Чрез Тайнствата Кръщение, Миропомазване, Изповед и, особено, Причастието със Светите Христови Тайни ние действено - не в само ума или въображението въображението е само спомагателно средство, за постигане Тайнството на вярата), но действително и в същото време тайнствено – се съединяваме с Бога. Ние проникваме в Тайните Божии с цялото си същество, съединяваме се с тях, съзерцаваме Кръстната смърт, погребението на Спасителя, незримо присъстваме при тези свещени събития, станали в дълбока древност.
За нас това не е просто възпоменание на някакво отдавнашно, значително и удивително събитие, което не се отнася до нас. Не, Кръстната смърт на Спасителя е събитие, действително и за нас. Със своята свръхестествена сила чрез пластовете на времето то се простира и към нас, хората, живеещи в началото на двадесет и първи век. Може би, древните християни и не мислели, че човечеството така дълго ще съществува, а си представяли, че скоро ще настъпи края на света. Но, докато съществува човечеството, Божията милост към хората ще се излива от това събитие, подобно на сияещи лъчи от ярко светило.
Само от нас, братя и сестри, зависи Кръстната Жертва на Господа Иисуса Христа да ни принесе полза. Ако ние не просто възпоменаваме това събитие, но го приемаме с целия си живот, разбирайки, че вярата в него трябва да измени нашия живот, да го подреди съгласно с евангелското учение на Спасителя, тогава Божията благодат ще проникне в нашата душа. Вярата ще стане в нас толкова твърда и ясна, сякаш сме видели евангелските събития със своите очи. Ако ние пък започнем да се оправдаваме, да се извиняваме с разни обстоятелства, които сякаш препятстват да изменим живота си, тогава в тази степен, в каквато ние лукавстваме, Божията благодат ще се отдалечи от нас, тя няма да проникне в нашето сърце, няма да преобрази нашата душа. Господ е изкупи цялото човечество, но ние виждаме, че много хора са далеч от спасителната вяра, далеч от Църквата. Това става съвсем не защото като че ли е ограничена силата на Кръстната Жертва на Господа Иисуса Христа, а защото самите хора, бидейки свободни същества, добровольо се отдалечават от Бога. Така става и в Църквата: възпоменаваме мъчениците Христови, с радост отиващи на страдания, съзерцаваме преподобните отци и майки, просияли с подвизи и чудеса, а самите ние, вярващите православни християни, си оставаме обикновени немощни хора. Ние виждаме в Църквата даже хора, обсебени от тежки страсти, падащи в смъртни грехове, и всичко това, защото човек, където и да се намира, си остава свободен: може да се приближи към Бога, а може да се отдалечи от Него или съвсем да отпадне. От нас самите зависи, всемогъщата, вседействена Божествена сила, изливаща се чрез Кръстната Жертва върху цялото човечество, да се окаже спасителна и за всеки от нас, та със своето нерадение, гордост, сластолюбие ние да не възпрепятстваме Господа да ни спаси. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев