Сърдечно приветствам всички вас с Велика събота. Литургията на Велика събота се съединява с вечерня, а според църковния обичай и Устава празникът започва от вечерта. По такъв начин, с тази Божествена литургия, която се съпровожда с преобличане на свещенослужителите в светли одежди, ние вече се докоснахме до празника на Светата Пасха и Евангелието от Матея, което ние чухме, вече ни разказва за Възкресението. Но то ни разказва и за това как в съботния ден се събрали първосвещениците и старейшините и, узнали, че гробът е пуст, започнали да размишляват какво да правят сега. В края на краищата те се договорили да подкупят стражата. Стражата била римска, да я подкупят било трудно, но все пак на тях били предадени пари, за да кажат, че през нощта дошли учениците и откраднали тялото на Спасителя. Това било твърде опасно, защото воините положили клетва, а доколкото те не изпълнили своите задължения, пазейки гробницата, могли да заплатят затова с живота си. Но, очевидно, на тези воини били дадени много пари и те действително обявили, че учениците похитили тялото на Спасителя.
Колко удивително в евангелското повествование за днешния ден съжителстват една с друга светлината и тъмнината: радостта и свидетелството за Възкресението - с клеветата и подкупа; радостта на учениците, видели Спасителя в Галилея - с неверието: „действително ли Той е възкръснал?..” Срещнал жените-мироносици, Възкръсналият Спасител Сам им казва, че учениците трябва да Го срещнат в Галилея. Всички пребивават в страх и радост. Колко много светлина, колко много утвърждаваща сила има в това повествование! И изведнъж - нов заговор и отново злоба, отново лъжа, за да опорочат Възкресението на Спасителя... А после Господ, по Своята дума, предваря учениците в Галилея, на планината, където им заповядал да отидат. И едни от тях Му се поклонили, а други се усъмнили (Мат. 28, 16-17). Даже виждайки Възкръсналия – се усъмнили: не им стигали сили да повярват във Възкресението!
Понякога нашето болно сърце е наранено от неверието на този свят, от забравата на Божиите заповеди, от нечувствителност даже към такова велико събитие като Възкресение Христово. Нали мнозина се веселят даже в Страстния петък, не знаейки какво правят (Лк. 23: 34). И разбира се, на вярващите хора им се къса сърцето, когато те виждат своите съотечественици, които даже в тези свети дни не могат да се въздържат от участие в лекомислено веселие. Така, ако ние гледаме телевизия в този ден, малко неща ни напомнят за Велики петък, за страданията на Спасителя: на екрана - смях, развлечения… Това ранява вярващите хора, но нали това не и ново: и в самия ден на Възкресението едни видели Възкръсналия и повярвали, а други хулили Възкресението; едни Го посрещали с радост и Му се поклонили на планината в Галилея, а други се усъмнили.
Господ със Своето Пришествие в света прокарал черта между светлината и тъмнината, между доброто и злото, и всеки човек, с радост посрещащ Пасхата Христова, принадлежи на света. Може би, не всички заповеди той знае и изпълнява, но ако в сърцето му има радост за Възкръсналия, тогава той е заедно с жените-мироносици, заедно със светите апостоли. Именно в този момент, когато едни се поклонили, а други се усъмнили, Господ казал на учениците: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:19-20). Тези велики думи на Спасителя са отправени днес към Църквата, която трябва да отиде в този свят и да проповядва Евангелието на цялото творение, защото ние знаем: този, „който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Мк. 16:16).
Мисията на Църквата е насочена към света - това не модна измислица. Това е велика заповед на Господа, която е прозвучала там, на планината в Галилея, това е най-първото призвание на Църквата и никой няма право, особено в църковната ограда, да поставя под съмнение тези велики думи на Спасителя, този призив към Църквата – иди да свидетелстваш, да учиш и да кръщаваш.
В деня на Светата Пасха ние по особен начин преживяваме тайната на Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Ние вярваме, че Христос е възкръснал, ние знаем, че Христос е възкръснал, защото толкова ярки и убедителни свидетелства за Възкресението не могат да оставят и сянка на съмнение - Той възкръснал от мъртвите; а ако Той е възкръснал, то и ние всички ще възкръснем с Него за вечен живот. И както и да съжителстват със светлината тъмнината и злото, светлината е по-силна от тъмнината и правдата е по-силна от лъжата и злото. Светлината Христова се разпространява върху цялото творение. Ние знаем за идващият ден на Неговото Велико и Страшно Пришествие и затова сега от съпричастност към Христа да подготвяме себе си и света за тази среща с Възкръсналия Спасител - в деня, за който никой не знае, но за който Той е казал на учениците и чрез тях – на целия свят.
Нека Пасхата Христова да изпълва нашите сърца с радост, да укрепва нашата вяра, разбирането за това, че пътя, по който вървят учениците на Спасителя, - това е пътят на светлината и правдата. И да ни помага Господ със силата на Своето Възкресение никога да не се отклоняваме от този спасителен път. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев