Името на апостол Тома е добре известно. За него знаят даже тези, които не ходят в храма и никога не са държали в ръцете си Свещеното Писание. Така наричат и човека, който се съмнява – „Тома неверни”.
Защо пък в Евангелието именно този апостол изпитва и изразява съмнение? Случаят с апостол Тома, както и другият – с отричането на апостол Петър, говори за истинността на тези събития. Евангелистите са ги описали така, както всичко е станало. Те разказали не само за това какво сътворил Господ и на какво Той е учил, но и как те самите са възприемали всичко това, т. е. описали са пътя на формиране на своята вяра в Христа, по който път имало и съмнения, и боязън, и отричане, и очакване на идването на Неговото царство на земята, и желание да седнат от дясната и от лявата страна на Учителя. Евангелистите, без да поукрасяват нищо, донесли до нас всички събития, защото имали вяра.
Арестът и екзекуцията на Спасителя посели в сърцата на апостолите страх и смут. По града вървели слухове, че учениците откраднали тялото на Разпнатия, а жените-мироносици съобщили, че Го видели. Развълнувани, разстроените апостоли, събрали се в дома, при залостени врата обсъждали последните съобщения, и изведнъж посред горницата им се явява Христос. Той казва: „Мир вам” – и показва на учениците Своите рани (вж. Ин. 20:19). Голяма радост обзема апостолите – нали Той, както и предричал, възкръснал, обещанието е изпълнено.
Но в този момент с тях не бил апостол Тома, който, чул за явяването на Христос, не вярва на разказа на събратята. След осем дни Христос отново се явява на учениците, когато апостол Тома вече бил с тях. Спасителят се обръща към него: „Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!” (Ин. 20:27-28). По такъв начин, той се отказва да приеме на вяра чутото от апостолите свидетелство и, само видял Христос, изповядва своята вяра в Неговото Възкресение. За него било необходимо лично да удостовери събитието на Възкресението.
От посланието до евреите на апостол Павел ние знаем, че „вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр. 11:1). То ест вярата не е нищо друго, освен осъществяване на очакваното и увереност в невидимото, като във видимо. Именно това и не достигало на Тома, затова той и получил наименование „Тома неверни”, известно сега на всекиго.
Вярата, изискваща неопровержими и достоверни доказателства, всъщност престава да бъде вяра. Каква би била ценността на такава вяра, която приема чудото само под давление на удостоверяващите факти, които тя не може да не признае? Това вече не е вяра, а просто признаване на един или друг свършен факт.
При такова отношение не би съществувал самият подвиг на вярата, пък и нейната ценност би била нищожно малка. Тогава хората биха се лишили от всякаква възможност за спасение, защото е известно, че „както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва” (Иак. 2:26). Човечеството тогава би проявило пълно равнодушие към Жертвата Христова за света – Неговото Разпятие и Кръстна смърт. Няма смисъл да се възхищаваме от таблицата за умножение или от законите на физиката, защото тези неща са очевидни и доказани. Подобно би било и отношението към вярата – към нещо доказано и ясно, ако тя би била такава, както у апостол Тома.
Истинското пък основание на вярата е любовта към Бога и желанието да станеш по-близо до Него, твърдата убеденост в това, че Царството Небесно е достижимо и реално. Само искрената вяра, основана на любов към Господа и приемана като дар свише, е способна да твори велики чудеса и да спасява верните.
Сега, съучаствайки в пасхалното тържество, ние не трябва нито за миг да се колебаем в нашата вяра, непрестанно възнасяйки хвала и слава на Господа на силите, с голяма радост възклицавайки „Христос воскресе!”.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев