Христос Воскресе! С такова обичайно чувство и с абсолютна естественост ние повтаряме тези велики и спасителни за нас думи: „Христос Воскресе!, „Воистину Воскресе!”.
А било време, когато не знаели тези думи, те не били обичайно за нас приветствие. За първи път тези думи били изречени от хора, които даже не били призвани от Господа за служение - от жените-мироносици, за които много малко е казано в Евангелието.
Те, като сянка, преминават по евангелското повествование, отразявайки само тези грижи и тегоби, които носел Господ и Спасителят по време на Своето земно служение. Те се упоменават в този момент, когато на Господа било неимоверно тежко, когато Той носел Кръста и когато бил разпнат. За тях се разказва и в самия ден на Христовото Възкресение, защото именно на тях – на тези прости жени, които от любов към Учителя превъзмогнали страх и ужас, и разпръскване - първо на тях била открита Вестта за Христовото Възкресение.
Може да изглежда странно защо именно така светият апостол и евангелист разказва за жените-мироносици. Нима никой от апостолите не могъл да дойде по-рано при гроба на Спасителя, отколкото те са могли? Тогава не е имало още такъв „просветен век”, както в наши дни, когато жената би могла да заема привилегировано положение в сравнение с мъжа. Жената в същото време „знаела своето място” и по никакъв начин не могла да благовести.
А светият апостол ни говори в Евангелието за това, че именно жените първи чули вестта за Възкресението от Ангела, че именно жените-мироносици дошли и казали на апостолите: „Господ възкръсна!”. Това не е нищо друго, освен доказателство за истинността на Свещеното Писание и за истинността на повествованието.
Понеже, ако е трябвало да се „изчистят” евангелските текстове от „злобата на този ден”, да ги фалшифицират, тогава апостолът не би започнал да предава, че „някои жени от нашите били рано на гроба, и не намерили тялото Му, но видели Ангел, който им казал, че Той е възкръснал”. А биха написали, че някой от апостолите, или още някой от доблестните мъже, са видели възкръсналия Господ. Но станало така, както е станало. И вестта за Възкресението на Господа чрез тези изумени, изплашени, но така обичащи жени тръгнала по пределите на Палестина чрез светите апостоли. Жените-мироносици не мислели за себе си, а мислели за това как да послужат на Господа. И затова наградата им е голяма – те видели и светлината на Христовото Възкресение, и станали първите възвестители на това най-велико в историята събитие. Затова Църквата така почита този подвиг – подвига на любовта.
И днес аз приветствам всички наши жени, сестри, майки с този празник – с деня, който, действително, може наистина да бъде наречен женски ден, защото той събира всички жени в едно не около празнотата, не около пусто измислено събитие, а около Центъра и Съдържанието на общочовешката история - около възкръсналия Господ. И, безусловно, възпоменавайки служението на светите жени-мироносици, нашите съвременници трябва и да тържествуват, и да се радват, и да празнуват, но и да си припомнят за това колко велик и важен е пътя на служението на Христа.
А да служим на Господа може по различен начин: и в храма, и в болницата, и в училището, и на своите деца, и на чуждите - навсякъде женската загриженост, сърдечност, трепетност и ето тази самоотверженост, която била свойствена на жените-мироносици, са желани. Особено в нашия съвременен свят, в който не достига ни жертвеност, ни топлота, ни любов.
Затова, скъпи сестри, ви приветствам с този празник! Нека благословението на Възкръсналия Господ също да пребивава с вас и със същата радост, и със същата сила, и със същата мощ, както то пребивавало сред светите жени-мироносици!
И пак ще кажа: „Радвайте се! Христос воскресе!”
Превод: Прот. Йоан Карамихалев