Скъпи братя и сестри! Свещеното Писание е боговдъхновено, там всяка дума е пропита с благодатта на Светия Дух, и всяка буква има огромно значение. И колкото и да го четем, всеки път ще откриваме за себе си нещо ново. Днешното Евангелие ни разказва за самарянката. Тази жена далеч не е най-праведната от всички тези, които са пристъпвали към Христос. Но, Господ, поради Своята велика любов към грешниците, се старае не да я укори или изобличи, а й предлага сама да разгледа своите грехове.
Христос казва на жената: Доведи тук мъжа си! - и тя отговаря, че няма мъж. И Христос и казва тогава: „Правилно каза. Ти си имала пет мъжа, а този, който сега имаш, не ти е мъж”. Господ внимателно се старае да отмие този съсъд. Народите на Юдея и Самария били неприятелски на религиозна основа. Те имали религиозно противоборство както сега при нас, например, между православни и протестанти. Четем едно Евангелие, но размишляваме различно, различно вървим по пътя на спасението. Виждайки, че пред нея не стои прост човек тя Му казва: Нашите бащи се покланяха в тази планина, а ето вие казвате, че в Йерусалим трябва да се покланяме на Бога. Къде да намерим истинската правда? Обърнете внимание на този момент. Жената имала съвсем нелек живот, толкова мъже, изглеждало, би трябвало да попита Господа, как да уреди живота си? Но тя има съвършено друг въпрос: къде да се покланя на Бога и как да се покланя, за да бъде това поклонение угодно на Бога?
Господ й отговаря, „че юдеите се молят правилно, защото знаят на кого се молят, а ето вие още не знаете”. Но идва такова време, че с Дух и Истина ще се произнасят думи на благодарност или думи на прошение. Господ не я укорява за заблудата й, но дава надежда, че у тях също ще има спасение за тези, които се обърнат и ще се молят с Дух и Истина. Светлината на истината, която озарила душата на тази грешница дотолкова възбудила в нея покаяние и духовна радост, че тя оставила всичко. Тя забравила за какво е дошла при кладенеца и сега тя бърза за града, за да сподели с хората чудото. Не трябва да постъпваме и ние с вас така? Нали сме призвани от Иисус Христос да бъдем Неговото присъствие на земята, Негови свидетели. Само че при нас всичко се получава наопаки - стотици хора около нас жадуват думи на истина, надежда, думи на любов, думи на вяра, жадуват при тях да дойде вестител от Христос, в когото те биха могли да разпознаят Този, Който го е пратил. Не трябва да забравяме, че в земния живот ние трябва постоянно да помним за какво живеем. Тогава нашият живот ще бъде запълнен, осмислен и радостен. И Светият Дух, който пребивава в Църквата, ще освети нашия живот. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев