В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес Църквата молитвено отбелязва паметта на светите отци от Първия Вселенски събор. През 325 година, повече от триста епископи на Църквата се събрали в град Никея, за да изобличат арианската ерес и да кажат как Църквата вярва в Бога Отца Вседържителя, в Неговия Единороден Син, Господа Иисуса Христа. В продължение на толкова столетия Църквата молитвено възпоменава и отдава особено значение именно на този Пръв Никейски събор. Всъщност на него се решавал много важен въпрос – за духовната цялостност, за неразделеността на Църквата. И ако тогава отците на Първия Вселенски събор не бяха започнали това велико дело по устройване на църковното единство, то едва ли Църквата би смогнала да съществува толкова време.
Затова днес, когато отбелязваме паметта на отците от Първия Вселенски събор, Църквата ни предлага евангелското четиво, в което Господ пред Кръстните Страдания се моли и проси Бога за Своето паство. И сред думите на тази молитва особено място заема прошението за единство: „Запази ги в едно в Моето Име, както Ние с Тебе сме едно”. Господ, извършвайки творческия акт на сътворението на света, правил всичко цялостно. Тази цялостност била свойствена на Светата Живоначална Троица – ние Я наричаме Единица, – дотолкова е неразривна връзката на ипостасите на Светата Троица. Ние Я възприемаме като едно цяло. В същата цялостност Господ твори видимия и невидимия свят.
Но ако се вгледаме в положението на нещата днес, тогава ще видим, че светът не се намира в състояние на цялостност. Външният, биологичният свят и духовния свят имат някакви недостатъци, които били привнесени в света от греха: чрез съблазънта на греха врагът на човешкия род всява плевелите на раздора в света. В резултат на това ние селишаваме от цялостност, от единство. Това става в общността на държавите, вътре в една държава, вътре в семейството, понякога това разделение става вътре в самия човек. Чрез какви съблазни идва врагът и разделя? Чрез високоумие, гордост, тщеславие. Показва на човека илюзорна картинка на това, че той може много повече, отколкото действително може, че той знае много повече, отколкото действително знае… И ето, ако човек се превъзнася над другите, в каквато и да било сфера на човешкия живот, – това разделение се случва. Цената му е твърде голяма за човешкото общество. В крайна сметка, началото на разделението – това е начало на погибелта. Ние виждаме как се разделят държави и как те изчезват от лицето на земята, защото раздробени, не цели, отслабени, могат да бъдат много по-лесно покорени и унищожени, отколкото като единни и цялостни. Затова и Господ се моли на Своя Отец Църквата, Неговите ученици да бъдат единни и затова това единство на вярата ни е така необходимо.
Най-важното и цялостното, което имаме е тази света православна вяра, която са ни оставили нашите велики предци, светите отци от Вселенските събори. Това Учение на Църквата е и най-важното и спасително. Понеже всичко останало е ново, то не е съществено, то е външно.
Днес, когато възпоменаваме „самоотвержената борба на светите отци за цялостността на Църквата”, ние следва да си припомним колко важна е тази цялостност за нас, колко бързо човешките страсти могат да подкопаят църковния организъм, колко бързо могат да го отслабят, особено пред лицето на света, който предприема такава атака срещу Църквата. Днес, както никога, ние трябва да бъдем единни и това истинско единство е възможно само в Църквата Христова, в Тялото Христово – заедно с Патриарха, епископата, свещенослужителите, народа Божи. Ние всички трябва да бъдем единни, тогава врагът на човешкия род не ще посмее да се приближи до Църквата Божия. Но ако ние в угода на човешкото мнение започваме да предаваме своите събратя, да осмиваме духовенството и епископата, започваме да учим не така, както учи Църквата от църковния амвон, – значи, съблазънта е „близо при вратата”, тя вече прониква в нашето сърце и, следователно, ние се явяваме оръдия на демона, който се опитва чрез това оръдие да раздели Църквата Христова. Чрез единството на Църквата, единството на вярата ние влизаме в единството Божие, ставаме едно със Светата Живоначална Троица, ние влизаме в това божествено Пространство на любовта, намирайки за себе си изгубеното Отечество, Царството Божие. И затова днес, възпоменавайки светите отци от Първия Вселенски събор, възпоменавайки думите на нашето изповедание на православната вяра, нашата обща, много сложна, църковна история, да си припомним всички свети и необходими примери. За да пребъдва единството на вярата и тържеството на любовта неотстъпно с всички нас. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев