В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сърдечно приветствам всички вас, скъпи братя и сестри, с празника Рождение на Пророка, Предтечата и Кръстителя Господен Йоан. Днес на Божествената литургия евангелист Лука ни е благовестил от страниците на Свещеното Писание за дивното събитие, което предшествало рождението на Пророка и Предтечата Господен.
Ние знаем, че Елисавета, майката на Предтечата, била безплодна - до старост тя и Захария, нейния съпруг, нямали чада. Отсъствието на деца в семейството било считано от юдеите за едно от Божиите наказания. Понеже, както мислели те, Бог се е отвърнал от семейството, ако не го е благословил с чада. Свещеник Захария, изпълняващ своето служение, и неговата съпруга Елисавета търпели укори и недоброжелателни погледи от заобикалящите ги хора. Но евангелистът ни разказва, че тази двойка била праведна.
По времена на едно поредните свои служения в Йерусалимския храм, когато Захария пристъпил към кадилния жертвеник, за да кади, той получил благовестие от Архангел Гавриила за дарувано нему чадо, което трябвало да бъде наречено Йоан, което в превод от еврейски език означава „милост Божия”. Действително, раждането на дългоочакваното дете в преклонни години било нищо друго освен милост Божия за престарелите родители - утешение, благословение. Това благословение било не само за Захария и Елисавета - това благословение е за целия човешки род, защото сред родените от жени нямало по-голям сред пророците от Йоан Кръстител.
Той бил Предтечата – предшественика на Христовото идване. Той бил този, който проправял пътя за проповедта на Спасителя. Но Йоан Предтеча бил не само велик със своя живот. Самото му рождение говори за това, че Предтечата бил плод на молитви и вяра.
Ако може да се каже, че молитвата и вярата принасят плод, тогава Предтечата бил такъв плод, защото родителите му непрестанно се молели на Бога и вярвали. Самото благовестие Захария получил във време на молитва, когато се разгарял тамяна. Ние знаем ехото от това служение. „Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице” – думите на молитвата, която възнасяме на вечернята, са думи на псалмопевеца Давид. Разпалването на тамяна, въздаването на Бога на царски почести винаги е съпроводено с молитва, с призоваване на Божията милост. И тук, по време на молитвата - на своята лична и на народа Божи - получил Захария благовестие за рождението на неговото чадо.
Този евангелски пример говори за твърде много неща: изглежда че, евангелистът изброява поредица от исторически събития, в които няма нищо особено, боговдъхновено, както биха казали някои. Просто се описва историята. Но тази история е и свидетелство за действията на Свети Дух. Понеже по време на молитва, не само лична, но и молитва обществена, църковна, човек получава Божието благословение.
Мнозина в съвременния свят считат, че е достатъчно да имат вяра в душата си, а всичко останало не се изисква. Мнозина казват: „Най-важното е, че Бог е в сърцето ми…”. И в храма не стъпват!… Да не говорим пък за принасяне на покаяние и за причастяване с Тайните Христови. И живее такъв човек, убеден в силата на своята молитва, а тя е като свистене на комар.
Когато човек съединява своята молитва с молитвата на Църквата Христова, към небето се възнася благоуханният глас на молитвата на Божия народ, и Той чува Своя народ, който е събран в единството на тайната на Църквата у Светата Чаша.
Колкото и да сме силни или да ни се струва, че сме силни, нашата молитва няма да бъде успешна, ако не бъде съединена с молитвата на Църквата. И в това съединение Господ ни дава Своята любов, Своята милост и Своето благословение, което дал също и на светите праведни Захария и Елисавета.
В този ден на нашата съборна молитва поздравявам всички вас с радостния празник! Божието благословение да бъде над целия човешки род, над всеки от нас! И нека най-великият от пророците - Кръстителят и Предтечата Господен Йоан – да бъде за нас милостив ходатай и застъпник пред Господа и Спасителя, Когото бил удостоен да кръсти в струите йордански. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев