За какво ни напомня този ден, когато ние празнуваме паметта на всички светии? Какво е общото между тези хора, които живели в различни исторически епохи, носели различно служение, говорили на различни езици, живеeли по различен начин и по различен начин умирали? Сред светиите, от века угодили на Бога, били и мъченици, и светители, и преподобни, и благоверни князе, и юродиви. Те по различен начин угаждали на Бога: едни Той поставил на светилника на църковното служение, призовал към защита на Православието, други били призвани към изповядване на името Христово, към това, без да се боят от смъртта, да вървят след Христос.
Някои Господ поставил на високо обществено служение, връчил им светска власт и отговорност за съдбите на хората, и в това свое действие те следвали пътищата на християнските добродетели. На други Бог вселил в сърцето любов към монашеството и пустиножителството: те оставяли света, оттегляли се в пустините и там насаме с Бога оплаквали своите грехове, молили се за своите ближни и за целия свят. Всеки от светиите имал свой подвиг, но в носенето на този подвиг те оставали верни на Бога докрай – не отстъпили, не кривнали от правия път, не предпочели човешкото пред Божественото. Всеки от тях на първо място поставил Бога и Божествената правда, а всичко останало вървяло след това.
Навярно, най-важното, което може да се каже за хората, които прославяме в този ден, на които се молим и които изобразяваме на иконите, че те отдавали на Бога всичко и Господ в замяна също им давал всичко. А колко често ние с вас искаме да отдадем на Бога само част от самите себе си, само част от това, което ни принадлежи. Ето ние мислим: „Ще посветя седмицата на своите дела, а два часа сутринта в неделя - на Бога”. Някой ще добави още два часа в събота вечерта, за да бъде в храма на всенощно бдение, някой – по половин час сутрин и вечер за ежедневното молитвено правило. Така, може би, за седмица ще се съберат пет или осем часа, които ние посвещаваме на Бога. А Господ чака от нас да Му посветим целия си живот, следвайки призива, който слушаме на всяка Божествена литургия да отдадем себе си на Христа Бога.
Трябва да помним: когато ние отдаваме на Бога всичко, ние получаваме от него всичко. Търсете първо Царството Божие, и всичко останало ще ви се придаде (вж. Мат. 33). Опитът на светиите показва: когато човек посвещава всичко от себе си на Бога, Господ го обдарява с особена и обилна благодат.
Колко пъти, узнавайки житието на един или друг светец, ние разбираме, че не е по силите човешки да свършат това, което извършили тези Божии угодници в краткия промеждутък от време, който им бил отреден… И ето ние се запитваме как това е станало възможно. Отговорът тук е такъв: човек със свои сили не може да върви по пътя на Църквата, но ако той се стреми към това, желае изцяло да се отдаде на Бога, да Му посвети своите трудове, да мисли за Него не само в храма или по време на домашната молитва, но построява целия си живот така, че Бог да присъства в него, тогава Господ дава на този човек особена благодат и особени сили за служението, за което той е призван.
За да посветим себе си на Бога, не е задължително денонощно да стоим на молитва, пък и това е невъзможно. И когато апостол Павел говори: Непрестанно се молете (1 Сол 5:17), той няма предвид, че ние трябва да захвърлим всичките си дела, да оставим работа и 24 часа в денонощието да четем молитви, прекъсвайки, може би, само за сън и храна. Апостолът казва, че ние трябва да строим своя живот по такъв начин, че всички наши дела, всички наши помисли да бъдат настроени на една вълна – на Божествената вълна; всичко, което правим, ние трябва да посвещаваме на Бога, да Му се молим и да призоваме Неговото благословение преди началото на всяко дело. Тогава самата тази молитва ще помага да видим границата между доброто и злото, между това, което трябва да правим и това, което не следва да вършим. Сам Господ ще ни научи със Своята благодат и ще съдейства в нашето действие.
Молейки се днес на угодилите от века на Бога светии, сред които всеки от нас има Божи угодник, чието име ние носим и към чиято помощ прибягваме в скръбни обстоятелства, нека се молим и ние да изминем пътя на правдата и да се научим да посвещаваме на Бога целия си живот без остатък. Само такъв път е достоен да вървим по него. Именно заради това Господ ни е привел в този свят и само този човешки живот е пълноценен, който е посветен на Бога не частично или временно, а целия и без остатък.
Нека молим всички светии, те, бидейки наши небесни застъпници, да ни помагат да вървим по пътя, водещ в Царството Божие. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев