В името на Отца и Сина и Светия Дух! Поздравявам всички вас с празника на пророка Божи Илия. Пророкът Божи Илия се подвизавал 9 века преди Рождество Христово. Почти преди 3 хиляди години и в продължение на това време ветхозаветната Църква и Църквата на Новия Завет с особен трепет и с любов просят молитвите на светия пророк. Ако кажем, че неговият подвиг и неговият живот преминали преди почти три хиляди години, ще е сложно да повярваме в този факт, защото светият пророк ни се струва близък. За какво говори това? Това говори за голямата ревност и за големия подвиг на пророка, чиято памет не помръква през хилядолетията. Толкова ли е голяма човешката памет? Нали понякога ние не помним ни своите деди, още повече прадеди, забравят се техните имена, изтрива се животът от човешката памет, а ето Църквата почита Божия пророк, отправя молитви към него. И това свидетелства колко велик бил животът и велико служението на пророка Божия Илия.
В какво било особено неговото величие? Неговото величие било в силата на духа, която той противопоставил на заобикалящия го езически свят. В тъмата на езичеството бил въвлечен еврейският народ. Този народ, който трябвало да носи в себе си паметта за единия истински Бог. Народ-богоносец, народ, от когото трябвало да се яви на света Спасителят на този свят. Този народ забравил за Бога и се потопил в тъмата на езичеството. От житието на светия пророк Божи Илия ние узнаваме как Илия посрамил жреците на Ваал при нечестивия цар Ахав. Ние виждаме каква била неговата ревност, заради неговите молитви Господ за три години заключил небето. Нито една капка влага не паднала на земята.
Глад и бедствие търпял народът. Четейки за това Божие знамениепо молитвата на пророк Илия, ние понякога даже се ужасяваме: нима пророкът бил дотолкова жесток, че, виждайки бедствията на народа, не започнал да моли милост за него? Но, както помолил Господа, така и преминали три години в бедствия и страдания за хората. Но не молитвата на пророка и не неговата жестокост потопили хората израилски в бездната на тези бедствия, в бездната на злото, скърбите, стоновете и в бедната на гнева Божи. Народът сам се подложил на тези бедствия, като се отдалечил от Бога, отклонил се от правите пътища, започвайки да служи на лъжливи истукани, да се покланя на силите на природата, обожествявайки страстите човешки. Кой бил Ваал, на когото се покланял израилският народ? Това било такова сборно, ако може да се каже, божество, в което се проявявала силата на слънцето, силата на въздуха, силата на природата, който бил покровител на човешките страсти. И ето народът служил на този идол и затова търпял бедствия, със своето поведение, със своя начин на живот той престъпил установените от единия истински Бог закони на битието.
Ние четем това повествование в Библията и си мислим колко сляп бил народът, че не видял това? А защо ние търпим по-малко бедствия? У нас няма суша или, може би, нашествие на скакалци или, може би, отровени реки и погубени пространства от нашата земя, когато земята вместо добър плод принася на човека такъв плод, който не само отравя неговия живот, но внася генетични изменения в неговия организъм, предизвиквайки най-тежки болести. Какво е това? Това е следствие от същото идолопоклонство, което, може би, ние не така ярко ознаменуваме, както израилският народ 9 века преди идването на Христос, което ние сме привикнали да покриваме с някаква красива пелена, да го завоалираме, да не го обозначаваме ярко. Човек служи на своите страсти, на своите похоти, като не желае и няма сили да престъпи през своето собствено аз. Да не говорим за служението на Бога, Когото ние не виждаме. Всичко е помрачено от егоизъм, себелюбие, удивителното мнение, че само днес е животът, а утре няма да го има, защото мен ще ме няма. Всичко е сега, а утре - потоп.
Още не е късно човечеството да се вразуми и да престане да се занимава с богоборчество, да престане да се занимава с това, което е несвойствено за него, защото не му е свойствено да разрушава. Бог дал Своето благословение за съзидание, та човекът да се грижи за Божието творение, дал е благословение човек да поддържа Божието творение, а не да го разрушава. Бог е дал своето благословение на всички нас да размишляваме за нашия живот и да помним своето място в този космос, от Бога сътворен. Пребиваващият в Божията любов, пребивава с Неговото благословение за всяко дело, а всеки, който отхвърля Бога, с начина си на живот наказва сам себе си. Не знам, ако пророкът Божи Илия би живял в наши дни, доколко небето би било заключено за нас. Но милостта Божия по молитвите на нашите свети угодници Божии пребивава с нас. Господ не ни се гневи докрай, но ни помилва, търпи ни, дълго ни търпи, като ни дава възможност за изправление на нашия живот и за покаяние.
И затова, припомняйки си днес и нашия греховен начин на живот, и възможността заь изправление, и историческия опит от наказанието на народа за идолопоклонничеството, за идолослужението, ние отправяме молитва към пророк Илия: моли се за нас усърдно на Господа, та Господ да ни даде макар и част от твоята ревност, от твоята вяра и твоята молитва. Господ да пази земята ни, Отечеството ни, народа ни в следване на истината в съответствие със законите, установени от Бога, да дарува мир и благословение на нашето Отечество. Свети пророче Божи Илия, моли Бога за нас.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев