В евангелското повествование, което се чете в тази неделя, се разказва за изцелението от Христос на парализиран човек в Капернаум. „Донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете” (Мат. 9:2).
Бог прощава на човека, но какъв пък отклик среща това в сърцата на книжниците и фарисеите? Те негодуват! „Така не трябва да става, какъв е Той, че така да говори?” – възмущава се тяхната човешка горделивост! „Той богохулствува” – правят заключение „някои от книжниците” (Мат. 9:3).
Христос, знаейки тези помисли, се обръща към тях: „Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?” (Мат. 9:5). И по-нататък, показвайки, „че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове ... казва на разслабения: стани, вземи си постелката и върви у дома си” (Мат. 9:6). По думата на Христос разслабленият взел постелката, на която го донесли и тръгнал.
Защо юдейският елит възприел това изцеление враждебно, както и другите изцеления, извършени от Христос? След изцелението при Овчата къпалня „искаха да Го убият” (Ин. 5:18), когато Той изцелил човека, „комуто дясната ръка бе изсъхнала...от гняв излязоха вън от себе си” (Лк. 6:6-11), за признанието на чудото на изцеления слепороден заплашвали с отлъчване от синагогата (Ин. 9:22).
Книжниците и фарисеи считали себе си за пазители на закона и изисквали от другите безусловното му изпълняване, но сами само външно спазвали заповедите, съсредоточили се върху буквата на закона, а главното му съдържание – любовта към ближния като към самия себе си (Мат. 19:19), те не приели. Обаче именно на любовта към Бога и ближния „се крепи целият закон” (Мат. 22:40).
Забележителният християнски подвижник и богослов архимандрит Софроний (Сахаров) в своята книга „Старецът Силуан” твърди очевидния парадокс: „С Бога на човека не винаги е леко”. Защо? Тъй като да бъдем с Бога значи да обичаме ближния и, най-напред – болния и странника, гладния и жадния, този, който търпи бедствие, който е лишен от покрив или родителска грижа. Да обичаме този, с когото Бог ни е определил да бъдем редом.
Преподобни Силуан Атонски казва: „На Господ му е жал за всички... Той така е възлюбил хората, че е взел върху Себе си бремето на целия свят... И от нас Той иска да обичаме брата си”. Загубата на любов към ближния води до загуба от нас на Бога. Да си припомним преподобни Сергий Радонежски. Изпращайки благоверния княз Дмитрий Донски на Куликовската битка, той наставлявал: „С любов и единение ще се спасим”. За преподобния заповедта на Христа за любов била закон за съвършенство и път за преодоляване на злото.
Ученикът на преподобни Силуан Атонски архимандрит Софроний казва, че следването на заповедта на Христа за любов към ближния „не може да причини вреди, ако за вредата се съди не по временния външен ущърб, а в перспективата на истинското и вечното битие”.
В днешния евангелски откъс се подчертава още един важен момент – вярата на човека. При това, ако при другите случаи на изцеления Христос отбелязвал вярата на самия болен, то тук Той подчертава вярата на хората, които донесли този разслаблен. С това Той Самият дава да се разбере колко е важно да имаме вяра в това, че Господ чува и помага, когато се молим за друг човек или някой друг се моли за нас.
Вярата е това, което дава на човека надежда за среща с Бога. Тя развива в нас вътрешна потребност да бъдем с Бога, да се стремим към Него в дни на изпитания и в дни на радост.
Може да се каже, че историята за изцелението на разслабления е отчасти история на всеки от нас. Всички ние в една или друга степен сме разслаблени хора. Но разликата е в това, че евангелският разслаблен жадувал срещата с Христос и това желание и вяра се предали на неговите приятели и те с вяра се устремили към срещата с Господа и донесли при Него страдащия техен близък.
И ние с вас трябва да придобием същата несъкрушима вяра и да се стремим да се срещнем с Христос. А ако сами не можем да достигнем това, трябва да помолим ближния, да помолим свещеника те да ни помогнат. И разбира се, винаги да молим тези, които са по-силни и крепки от нас – светиите на нашата Църква. Заради техните молитвени просби за нас, грешните, Господ ще изцели и нас от духовната разслабленост, защото, по думите на свети Йоан Златоуст, Той даже намерението приема.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев