Радвай се, Живоносен Кръсте! Какви странни думи, скъпи братя и сестри: оръдието на позорното изтезание да носи живот и радост.
Да, у Бога любовта има особен промисъл за мирозданието. Бог побеждава със силата на любовта докрай, с жертвената любов, с кръстната любов. И победното знамение на тази безмерна любов на Бога към света е Кръста.
Съзерцанието на тази жертвена любов на Господа изпълва душата на християнина с ответна любов, благодарност и тържество. По такъв начин, Кръстът е също така победно знамение на нашата любов към Бога и ближния.
Великото духовно значение на днешното тържество е в това, че целият ни живот трябва да стане за всеки от нас въздвижение на неговия собствен кръст. На всеки се дава свой кръст и Христос призовава всички към свободно приемане на кръста.
Само тогава – чрез преданост и покорност на Божията воля – скърбите стават не жестока съдба, а собствено жертвоприношение. Само тогава в живота на човека идват мир и радост. Само тогава кръстът вече не съкрушава, а оживява и вдъхновява, защото в него човек познава силата на Божията Любов.
Старецът Силуан казва: „Всички хора на земята носят скърби и, макар тези скърби , които ни изпраща Господ да не са големи, но за хората изглеждат непосилни и ги съкрушават. И това e, защото не те не искат да смирят своята душа и да се предадат на волята Божия. А които са се предали на Божията воля, тях Господ Сам ги ръководи със Своята благодат и те мъжествено понасят всичко...”.
Нека приемем кръста, който Бог ни е изпратил, да го въздигнем духовно, с вяра, упование и покорност. Тогава нашият кръст ще стане знамение за духовна победа. И ние ще можем с радост и благодарение да възкликнем: „Радвай се, Живоносни Кръсте”.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев