В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри,поздравявам ви с празника на светите мъченици, Вяра, Надежда, любов и майка им София! А именниците с деня на Ангела!
Тези християнски добродетели, с чиито имена били наречени мъчениците, възрастват само под сянката на Кръста Христов. Ето, защо този празник винаги съвпада с празнуването на Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст. Само под сянката на Кръста, когато човек понася скръб, страдание, болест или някаква друга тегота заради Христос с вяра в Бога, в него произрастват тези християнски добродетели. Иначе, те не са разбираеми. Когато човек живее благополучно, външно благополучно във всичко, той не разбира, за какво са нужни тези добродетели, те се възприемат като абстракция. За какво е нужна вярата? „В какво да вярвам, ако аз и така имам всичко?” За какво е надеждата? „А на какво да се надявам, ако аз винаги се надявам на своите сили? А за какво ми е любовта, ако в света всичко е устроено съвсем иначе? Побеждава силният, побеждава по-хитрият, по-лукавият”. А за какво е нужна мъдростта- София? Има интернет, има книги, всичко може да се прочете. Всеки човек вече се счита за мъдър, защото може да намери всяка дума в интернет и да узнае всичко за това.
Напълно неразбираеми са тези добродетели за невярващия човек, за нехристиянина. Даже съблазнителен изглежда подвигът на тези мъченици. Как така майката може да предаде децата си на смърт съвършено спокойно? Това изглежда невъобразимо, това изглежда жестоко, защото човек не усеща какво е това вяра, надежда, любов, не носи своя кръст и живее само временен живот.</span>
Защо премъдрата София тържествувала, макар и да страдала, виждайки мъченията на своите дъщери? Понеже тя чувствала – за нейните дъщери се открива Царството Божие, Господ ги прославя, дава им вечен живот; още и защото душата й била изпълнена с тези добродетели.</span></h2>
Тя нарекла така своите дъщери неслучайно. За това никъде специално не се говори, но е лесно да се досетим, че ако жената нарича своите дъщери с такива имена, значи е придобила тези добродетели в своето сърце. Значи, тя живее с тези добродетели. Човек, който живее с вяра, с надежда и с любов, вече живее извън времето, той живее вече в Царството Божие, намирайки се тук, на земята. Той живее вън от скърбите, защото сърцето му не се помрачава от скръб. Сърцето му е изпълнено с радост, а само външно тялото страда. Такъв човек не живее с болестта, не защото болестта е вече победена, а защото такъв човек се обновява всеки ден и се чувства млад и здрав, в каквото и състояние да се намира тялото му. Ето, как е прекрасно това – да придобиеш тези добродетели! Тогава човек побеждава и смърт, и болест, и всяко страдание, тогава човек от нищо не се бои. Той се бои само да загуби Бога, бои се да съгреши, да пусне в своето сърце някаква злоба, някакво осъждане.
Бог да даде да не забравим за своето призвание, защото само тогава може да бъде щастлив човек, когато помни своето призвание, своята главна цел в живота – да придобива добродетелите на вярата, надеждата и любовта, да пребивава с Бога и да усеща Царството Божие, да живее с това Царство Божие. Нека не униваме и да не изпадаме в малодушие. За всеки от нас е достъпно това, всеки от нас може да получи от Бога дара на тези добродетели. Но, само при едно условие – ако ние не се смущаваме, а вървим след Христос, ако не се стараем да живеем сякаш на два фронта, не се стараем да живеем и в Църквата и в света с неговите грехове, не изпадаме в малодушие. Ние често се притесняваме как да устроим своя живот. Твърде много мислим за скърбите и болестите, за неприятностите, за това как ще отгледаме и възпитаме своите деца. Но, нали, за това ще погрижи Господ, ако ние се молим, ако принасяме на Бога покаяние и се трудим за своето спасение и спасението на своите ближни. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев