„Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лк.6:31). Ето краткото наставление на Господа Иисуса Христа за това как трябва да живеем според закона Божи. Каквото вие желаете на себе си, това желайте и на другите, и каквото не желаете и не правите на себе си, това не желайте и не правете на другите. Още във Ветхия Завет един от мъдреците казвал: не копай яма за другия, сам ще паднеш в нея; и не залагай примка на другия, сам ще попаднеш в нея (Сир. 27:29).
Каквото лошо сме причинили на другия – рано или късно сами ще претърпим същото. „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; давайте, и ще ви се даде... С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Лк.6:37-38).
Във всекидневния живот ние забравяме тези златни правила. Мислим и говорим за другите каквото ни падне, без никога да се вгледаме в себе си. Ако и да имаме някакво добро намерение, винаги го осъществяваме с изгода за себе си, без да отстъпваме нищо. А между другото, Господ казва: „Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото... Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите” (Лк.6:32-33,35).
Господ казва, че и грешниците-езичници правят добро на своите си. За какво християнинът да получава награда, ако той ще живее така, както живеят езичниците. Християнската любов трябва да бъде по-висша от обикновената човешка любов. Тя трябва да се разпростира не само върху своите, но и върху чуждите. Всички християни са деца на Небесния Отец, изкупени чрез кръвта на Единородния Син Божи; всички ние сме членове на едно семейство – на Църквата, ръководени от нея към небесното отечество. Може ли да има в това семейство място за вражда и ненавист, завист и караници, даже просто неласкаво отношение към другите? В крайна сметка, не трябва да има. Всички вярващи в ранната Църква имали едно сърце и една душа (Деян.4:32).
Трудни са тези заповеди за нас, немощните, склонни повече към злото, отколкото към доброто, особено трудна е заповедта за любов към враговете. Трудни са, но не може да ги наречем невъзможни за изпълнение. Ако това би било невъзможно, Господ не би ни заповядал да изпълняваме невъзможното. Който се научи да се стреми към всичко добро и да търси помощ от Бога, за него всичко е възможно.
Да насочим, братя и сестри, нашето внимание към заповедта за любов към враговете. Как и в какво трябва да се изразява тази любов? Преди всичко, нужно е да знаем кои са нашите истински врагове. Ние понякога бързаме да наречем свой враг този, който не ни е враг, а просто наш ближен, волно или неволно, причинил ни неприятност. Истинският наш враг е този, който вреди на нашата душа, на нашето спасение. Наш враг е този, който напразно ни ненавижда, старае се да ни отнеме живота, здравето, имуществото, да навреди на доброто ни име.
В какво трябва да се проявява нашата любов към враговете? Да обичаме враговете си, да не им отмъщаваме, да не им причиняваме зло – това не е същото като да се отнасяме снизходително към злото или да го прикриваме. Злото винаги е зло и със злото трябва са борим във всичките му разновидности и проявления. Трябва да го изкореняваме по възможност с добро, с любов, с молитва, с увещания, добротворство или със справедливи наказания и, в краен случай с отстраняване на злия човек от средата си. „Махнете злия изпомежду си” (1Кор. 5:13).
В лицето на врага трябва да виждаме същото творение Божие, но заблудило се, душевно болно, оказало се в гибелно състояние. Дълг на християнина е да опита всячески да го изправи, да го спаси.
За да се научим да обичаме враговете, според заповедта на Христос, трябва да се научим да не отмъщаваме на враговете, да не отплащаме със зло за зло, защото от това само се умножава злото. Ако вие сте решили да не отмъщавате на врага, вие вече сте изпълнили заповедта на Христос, вие вече сте удържали голяма победа не над хората, а над себе си, над злото, над дявола – виновника за злото.
Добре е да не отмъщаваме на врага, но още по-добре е да правим добро на врага. Това е добър знак, и ако вие сте направили това, вие сте се въздигнали на друга, по-висока степен на незлобие. Вие сте се показали подражатели на Христос, молил Се за своите врагове на кръста и спасил Своя гонител Савел.
Такава добродетел проявил в живота си преподобни Серафим Саровски. Разбойници, искащи от него пари, го пребили, оставили го полужив, но когато те били заловени и трябвало да застанат пред съда, преподобни Серафим молел да бъдат опростени, което било изпълнено.
И така, с Божия помощ, да се постараем да обичаме всички хора, и добри и зли, да ги обичаме, както обичаме самите себе си, а това значи: да желаем на другите това, което желаем за себе си. Обичайки хората, ще познаеш Бога и ще Го възлюбиш,, Който ни е заповядал да обичаме ближните (1Ин. 4:8, 20). Чрез любовта към хората ни се уподобяваме на Самия Бог, защото Бог е любов (1 Ин. 4:8,16), и изпълняваме закона Божи: „Който люби другиго, изпълнил е закона” (Рим. 13:8). Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев