Разказите за бесноватостта, за която ние четем в Евангелието, за мнозина изглеждат далеч от нашия всекидневен, реален живот, а всъщност те биха могли да са ни така близки и бихме могли да придобием толкова увереност и надежда от тяхното слушане.
Човекът, за когото днес се говори, бил обладан и в ума, и в сърцето, и в своята плът от разрушителна сила, никакви човешки усилия или уловки не могли да го хванат; той разкъсвал всички окови, той се освобождавал от всички ограничения, които се стараели да му наложат и бягал в пустинята, далеч от всички; в пустинята, където няма нищо човешко, където те жари слънце, където те изгаря жажда и живеел в гробниците, там, където нищо не остава от човека, освен мъртви кости и възпоменания за смъртта...
Но нима ние не сме също обладани, макар и не оковани, не вързани, не движени от мрачни, тъмни движения на душата и тялото? Нима някой нас може да каже, че никога не го обхваща гняв и ярост? Че той не става враждебен и зъл? че не прониква сърцето му, в ума му, в плътта помраченост и злоба, и зло?.. И колко старания понякога полагат тези, които са около нас, за да ни вразумят, умирят, утихнат – и понякога и утешат! – от това, което ни е обзело... Но ние късаме всички окови, ние се оттегляме надалеч, отвръщаме се от най-близките и отиваме постепенно в тези дълбини, където нищо не остава от човека – само смърт и разрушение...
И ето в днешния разказ ние виждаме как при Христос дошъл, как лице в лице пред Него застанал бесноватият човек, на когото ние така приличаме понякога и Му поставил на Него, на Човека по преимущество, на единствения истински Човек, въпроса: Какво общо има между Тебе и мене, защо си дошъл при мен? Защо Ти искаш да ме мъчиш?.. И Христос заповядал на тази зла, разрушителна сила да излезе от човека. И се прояснил умът на човека, сърцето му станало мирно, той станал човек и в нозете на Христа започнал да слуша словото на живота...
Ние всички можем така да се приближим към Христос; ние можем да пристъпим към него в молитва, ние можем да пристъпим към Него в Тайнствата, в тези мощни, непобедими действия Божии и да станем свободни: свободни от всички разрушителни сили в нас – само, за да останем с Христос, само, за да получим изцеление, да не се върнем към това, което ни отравя и разрушава, само, за да влезем в света като свидетели за това, което е направил за нас Господ.
Затова да не четем този разказ, сякаш той няма никакво отношение към нас: той се отнася към нас по най-непосредствен начин; но да се вгледаме в самите себе си: какво е в нас това, което помрачава ума, прави тъмно нашето сърце, насочва волята ни към зло, прави нашите думи гнили, хапливи, страшни, умъртвяващи, нашите действия така разрушителни?.. И като бесноватият, да пристъпим към Христос, в изповедта, в Причастието, в помазването с осветен елей, в молитва, с молба към ближните ни и те да се помолят за нас – и ще се изцелим. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев