„Това ви заповядвам: да любите един другиго. Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят” (Ин. 15:17-20)
Година след година ние слушаме това евангелско четиво на празника на светия великомъченик Димитрий Солунски. Господ с тези думи ни учи нас, Неговите последователи, да имаме любов и единомислие помежду си, особено в условията на ненавист към християните от страна на света, която съществува и която е неизбежна. Всеки, желаещ да живее благочестиво, ще бъде ненавиждан и гонен в този свят, доколкото светът лежи в зло (вж. 1 Ин. 5:19). Така е било винаги, така е и така ще бъде. Целият исторически път на нашата Църква е потвърждение на това: от гоненията по времето на Римската империя, в които пострадал почитаният днес от Църквата свети великомъченик Димитрий Солунски, до небивалите по мащаб гонения в близкото до нас съветско време. На християнина в този свят е дадено „жило в плътта” (вж. 2 Кор. 12:7) – това, че няма да го обичат, това, че ще му се надсмиват, това, че ще го гонят, ако той не пожелае да бъде „като всички”.
Свети Антоний Велики още в далечния IV век казал: „Ще дойде време, когато ще кажат: ти безумстваш, защото не искаш да вземеш участие в общото безумие. Но ние ще те заставим да бъдеш като всички”.
Все пак, посред това презрение от света, ние имаме голяма утеха – заповедта за любовта един към друг. И ние трябва да се стремим към тази любов, ние трябва да се стремим към святост и да бъдем в някаква степен святи. Нали „агиос” – гръцката дума, която означава – свят, буквално се превежда като „отличаващ се от другите”, не такъв като всички. Ние трябва да се стремим да бъдем не такива като всички. Да не сме подвластни на общото безумие на съвременния свят, но да бъдем с Христос и в Христос. И макар обществото без Христос винаги да не ни обича, но нашата любов помежду ни ще ни даде да преживеем всякакви трудности, да запазим чистата вяра и радост в дълбината на своите сърца!
Превод: Прот. Йоан Карамихалев