_1.jpg){kind=link}
Ние се молим, както винаги, за всички починали, сподобили се да приемат свето кръщение. Молим се на тези, които със своята кръв са запечатали верността към заповедите Христови, да се застъпят за тях пред Господа.
Безчислени са имената на починалите, които се произнасят на ектенията, четат се в помениците. Това са членове на нашето семейство, тези, които особено обичаме. Тези, които са се упокоили далеч от нас и, които ние понякога забравяме. Тези, с които понякога сме били в трудни отношения. Нашите предци и всички тези, на които дължим живота си. Наши съседи и наши близки. Тези, които добре се познавали. Тези, които са умрели в тази година. Тези, които са умрели отдавна. Сред тях - тези, които всички познават благодарение на пресата и телевизията - художници, писатели, учени и прочие знаменитости. И тълпите неизвестни, с нищо не прославили се, почти безименни. Тези, които са били щастливи, и тези, за които животът е бил бездна на отчаянието. Тези, които са били благородни и щедри, и тези, които са били към всичко безразлични. Тези, чиито надгробни паметници винаги са украсени с цветя, и тези, чиито братски могили отдавна са сравнени със земята. Тези, които са вярвали, че ще заслужат рая и тези, които на нищо не са се надявали.
Да се вслушаме в това, което пее Църквата и да се постараем да чуем зад това пение гласа на починалите. Слава Богу, че ние намираме време, за да дойдем заради тях в храма, да спрем сред несвършващия бяг на живота и смъртта. Да не се ограничаваме с паленето на свещи и със записването на имена за помен или с носенето цветя на гробовете. Да възкресим в нашата памет това, което те са били. От разстояние ние ги виждаме по-добре, по-истински. Ние различаваме главните им черти. Ние по новому възприемаме всичко, в което са се проявили тяхната слабост, тяхната крехкост, но също така тяхната доброта, тяхната дълбочина, тяхната единственост и неповторимост. Вечността се дава на човека, за да може той да се избави от всичко, което е било не както трябва, та като в огън да изгори всичко, което е недостойно за истинския живот.
Нека нашият личен спомен за починалите се съедини с вечната памет на Църквата в Христа Иисуса. Ние всички прекрасно знаем, когато умира някой от нашите близки, че каквито и да си били отношенията ни, внезапно се разкрива недостига от любов, която сме проявявали към тях. И ние разбираме, че сега това е напълно непоправимо. Но Христос, както по-рано, обгръща всички на Кръста и дава, докато сме живи, нови възможности. Да чуем какво ни казват нашите покойници: „Животът е кратък, не пропускайте същественото!”
Сега е ден за молитва за тях и с нас. Някои от тях, може би, вече в слава съзерцават Божието лице. А други трябва още да чистят своите замърсени в калта на греха одежди, преди да смогнат да влязат в дома на Отца. Те жадуват това очистване и се надяват на нашето застъпничество. Нека нашата молитва се съедини с евхаристийното приношение на Църквата за всички и за всичко. И с ходатайството на тези, които, приобщили се с Христа, са положили живота си за своите приятели. За да могат всички да се научат на Христова любов. Понеже Бог е приготвил среща лице в лице за тези, които Го обичат.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев
--------
*Оригиналното заглавие е “Слово на Димитровскую родительскую субботу”