Прочетеният днес откъс от Евангелието придобива особена яснотa и отчетливост, ако си припомним, че разговорът между законника или юношата, питащ за вечния живот и Христос последвал веднага след като Христос казал кой именно ще влезе в Царството Небесно, кой ще наследи вечния живот.
Току-що към Христос пристъпили деца, тълпейки се около Него и учениците ги отпъждали, и Христос, обръщайки се към учениците, казал: Не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството Небесно и, ако не станете като деца, няма да влезете в него... И тутакси някой издигнал глас и попитал: Какво да направя, за да наследя живот вечен?.. Изглеждало, че всичко е казано от Христос и, ето в това е първият грях на този човек. Току-що той е чул отговора, но вече търси повод, случай или начин да заобиколи тази заповед, която сега била дадена от Христос.
Не постъпваме ли и ние постоянно така? Ние чуваме, но тутакси питаме с надежда, че ще ни бъде казано нещо друго, по-подходящо на нашето желание. А думите Христови, казани на учениците, действително са сякаш опровержение на разговора с питащия Го: питащият иска да узнае как да влезе във вечния живот. Христос още веднъж, за пореден път го отпраща към Ветхия Завет: Изпълни заповедите. „Всичко съм изпълнил, – казва законникът – във всичко пред Бога съм прав, във всичко съм прав пред хората”. В нищо не го упреква съвестта. За какво тогава той пита? Той пита, защото съвестта му все пак знае, че той се оправдава само чрез закона, но че зад закона стои много по-дълбока правда, отколкото неговото изпълнение. Трябва да влезе в неговия дух, а духът на закона е любовта, която разцъфтява в Евангелието.
И още Христос му казва: Ако ти си изпълнил всичко това, едно не ти достига: отдай цялото си богатство и върви след Мене... Този законник е богат материално, но още е по-богат със съзнанието за своите добродетели. Той е изпълнил всичко, което е нужно пред Бога, изпълнил е всичко, което го оправдава пред хората и прави достоен за уважение и чест: той с това е богат. И ето, ако той не остави това богатство, няма да влезе в Царството Небесно.
И тук застава образът на децата, за които по-рано се каза каква е разликата между децата и питащия човек? Разликата е в това, че детето не се позовава на своето богатство, не се кичи със своята добродетел, не знае, че то има право и заслужава Царството Божие. Детето е безпомощно, детето е безсилно, то не разчита на нищо, поради своето крайно безсилие и беззащитност, освен на милост, на любов, на жалост и на ласка.
Да, за такива е Царството Божие, защото Царството Божие – това е царство на взаимната любов. Тези, които не могат да разчитат на нищо, освен на любовта, пред тях действително се открива Божието Царство. Но за тези, които мислят да влязат в него по някакви права, то е затворено, защото това не е царство на правата, не е царство на закона, а Царство на даровете: Царство на милостта, дарувана по любов. Богатият няма да влезе в Царството Божие; този, който мисли, че той носи със себе си своето оправдание и своите права, няма път в него. Но този, който идва, знаейки, че той нищо не е заслужил, че той няма право за нищо, и очаква да бъде посрещнат по любов, вярва в любовта, разчита на нея като на единственото свое спасение, той вече с опита си е в Царството Божие.
Ето на това трябва да се научим: да забравим за права, да забравим за богатство, да обеднеем духом докрай, за да бъдем докрай безпомощни, докрай беззащитни, докрай зависими от любовта, която и даваме, и получаваме. И тогава Царството Божие действително ще се всели в нашите души и ще се разпространи около нас. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев