Скъпи отци, братя и сестри! Сърдечно приветствам и поздравявам всички вас с неделния ден. Това е особен ден, който се нарича Неделя на праотците и ние си припомняме днес ветхозаветните светии - тези, които, сред господстващото по тяхно време езичество, се опитвали да запазят в избрания народ вярата в Единия Бог. И те вършели своята мисия с такова вдъхновение, че разчистили в страшния езически свят пътя, та от техния народ да възсияе Месията, Спасителят на света, нашият Господ Иисус Христос.
Когато говорим за толкова дълбоката древност, ни е трудно да си представим на какво са противостояли светите праотци, древните ветхозаветни пророци. Веднъж ми се случи да пътешествам по Египет, да плавам по величествената река Нил и аз се озовах на тези места, където са се запазили древните езически храмове. Аз имах възможността да вляза в тези величествени съоръжения, вече полуразвалени, но още пазещи своето великолепие, което впечатлява даже хората от XXI век. И кой знае защо в същия този момент си помислих за светите праотци, за пророците, които нямали никаква власт, а просто ходели по градове и села, както Мойсей ходел по улиците на египетските градове, и само със своето слово противостояли на цялата сила и мощ, в това число военна, на тогавашните езически империи.
Понякога ни казват: „Е, какво можете да направите? Вие сте също така слаби, нали не са във вашите ръце средствата за масова информация, не са във вашите ръце парите, не е във вашите ръце властта да влияете на обществото. Как ще можете да противостоите на общото движение в тази посока, където ги няма вашите ценности и вашата вяра? Вашата борба е обречена, защото е невъзможно да противостоите на силите, които са враждебни на вашите убеждения”. И тогава ние трябва да си припомним великия подвиг на светите праотци, как те в самота са противостояли на могъщите сили на древния свят. И къде е сега този древен свят? А това, на което са служили праотците, чрез идването в света на Христа Спасителя се претворило в най-големи дела от цивилизационно значение. Светът станал други и ние днес имаме къде повече сили, отколкото праотците, защото вярата Христова, която те предобразили и за която пророчески говорели, днес е вкоренена в живота на народите.
Но на пътя на всеки вярващ има много съблазни, които са способни да разрушат тази вяра. И не нужна никаква мощ, ни военна, ни финансова, - човек сам, движен от собствените си страсти, се отказва от ценностите на Евангелието, даже не толкова рационално, колкото на практика, и живее такъв живот, който не подразбира присъствието на Бога.
Днешното евангелско четиво (Лк. 14:16-24) ни помага да разберем нещо много важно, как може да запазим вярата в тази суета на всекидневния живот. Господ разказва на учениците притчата за това как богат човек поканил на брачен пир своите приятели и близки. Един се отказал, защото купил земя, друг купил волове, трети се женил – също важно дело... Ето и не смогнали те да дойдат на пира и тогава неговият организатор заповядал на своите слуги да събират хора, които и не се предполагало да бъдат поканени. И отишли глашатаи и започнали да събират всеки, когото срещали и който откликвал на техния призив. Така сред гостите се оказал човек, който пренебрегнал обичаите и дошъл на пира не в брачна одежда, т. е. облечен по неподобаващ начин, за което и бил изгонен. И Господ завършва притчата с думите: много са звани, но малцина избрани.
Напълно ясно е, че думите на Спасителя са значими за всички времена, за всички народи, за всички култури, а в тези думи има и нещо много важно за нас. Кои са поканените на пира? Това сме всички ние, целия свят. Всички сме призвани от Бога да влезем в Неговото Царство и не само след смъртта, но още тук, в този свят да станем съпричастници на Неговата слава. И поканените на пира са твърде много, но малцина са избраните.
А какво значи избран? Призивът идва от този, който кани при себе си гостите, но дали да откликнат на него или не, решават тези, към които той е отправен. Така ето, избраните са тези, които са откликнали на зова на Призоваващия и дошли при Него в достойна одежда.
Какво ни пречи да откликваме на Божия зов? Всичко това, за което е казано в притчата, - и земята, и воловете, и жената, и децата, и домът, и суетата, и грижите, които засенчват главната цел в живота. Но нали Господ не е казал: „не трябва да купувате земя”, „не трябва да се жените”, „не трябва да имате волове” или, казано на съвременен език, да имате автомобил, дом, семейство. Той казва само, че нито едното, нито другото, нито третото не трябва да пречат на човека достойно да дойде при Него, да откликне на Неговия зов.
Както удивително е казал свети ЙоанЗлатоуст, нищо не ограничава така нашата свобода, както пристрастието към земните блага. А защо става дума за свободата? Тъй като Господ иска от нас свободен избор. Ние с нищо не трябва да бъдем принуждавани, но по съвест, по разум, по сърце трябва да вървим на среща с Него. И такова движение към Бога не може да бъде затъмнено от никакви житейски обстоятелства. Главната цел – това е Господ, това е Светлината, към която отиваме, а ако не вървим към тази Светлина, ние преставаме да разбираме къде отиваме, от какво истински се боим, от какво се стараем да се отдръпнем и към какво трябва колко може по-близо да пристъпим. Ние ставаме слаби, уязвими, ако свързваме своите цели и ценности само с това, което ни принадлежи в този земен живот. Тогава загубата на тези ценности става за нас житейска катастрофа.
А ако имаме други ценности и цели в живота? Това не значи, че ние трябва да се радваме на материалните трудности, - трябва, разбира се, да се стараем да правим всичко, за да не попадаме в такива ситуации. Нужно е да бъдем разумни, както казва Господ, мъдри като змии и кротки, като гълъби (вж. Мат. 10:16). Но ако нещо се случва, не трябва да считаме това за катастрофа в мащаба на целия живот.
Може би, казаното ще ни помогне да разберем поразителните думи на Господа, че много са звани, но малко избрани. А избраните – това е сила. Избрани били ветхозаветните пророци, които противостояли на цялата мощ на езическата цивилизация, на цялата мощ на тогавашната власт. Без да встъпват в пряка конфронтация с властта, те оставали остров на духовната свобода и около тях се обединявали хората. Пророците приготвили пътя за идването на Господа и Спасителя, и днес Той Самият пребивава с нас. Дотолкова ясен трябва да бъде нашият отговор на тези думи: мнозина са звани, но малцина избрани! И да ни помага Господ да влезем в това число на избраните, за които не е страшно нищо в този живот, защото с тях е Бог и те вървят към постигане на най-великите и най-непреходни ценности - ценностите, които произлизат от Самия Бог и правят човека безсмъртен.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев