В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, братя и сестри, отбелязваме паметта на Светите Отци, които били крепки във вярата и които, както ние чухме от апостолското четиво, със силата на вярата побеждавали царства, вършели чудеса, получавали обещания и предсказали идването в света на нашия Господ Иисус Христос. Днес ние чухме от евангелското четиво книгата на родословието на Божия Син, Сина на Авраам, Сина Давидов – нашия Господ Иисус Христос. Това родословие, братя и сестри, включва хора не само святи и праведни, но също така и грешни хора. Сред тях се намира, например Раав, която се счита за йерихонска блудница, която после се обърнала към истинската вяра в Бога и станала една от прамайките на Ветхозаветния народ.
Това говори, че нашият Господ Иисус Христос приема своята праведност съвсем не от хората, но Самият Той е източник на святост и праведност, Този, Който идва в света, за да спаси човешкия род от греха и от това проклятие, което паднало върху Адам след неговото грехопадение. Днес ние чухме от евангелското четиво по какъв начин станало раждането и явяването в света на нашия Господ Иисус Христос. В същото време, когато Дева Мария се намирала в дома на своите родители, преди тя да влезе в дома на Йосиф, преди те да се съберат, както пише в евангелието за съвместен живот, не за плътски, тя вече приела в своята утроба Светия Дух, т. е. в нея вече се въплътил нашият Господ Иисус Христос. Когато узнал за това нейният мъж, праведният Йосиф, изпаднал в силно смущение. Отначало той искал тайно да я напусне, за да не бъде тя опозорена и да не бъде подложена на убиване с камъни, както това се полагало според Ветхозаветния Закон. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се от нея е от Духа Святаго (Мат. 1:20) То ест рождението на нашия Господ Иисус Христос станало по свръхестествен начин, по пътя на слизане на Светия Дух, Който очистил нейната утроба, очистил нейната природа, която също както и нашата била изложена на последствията от първородния грях. Именно в тази чиста свята утроба се вселява Бог Слово и вече излиза от нея като Новият Адам, който нямал никакъв грях. Той възприема всички немощи на нашата природа, т. е. способността към страдание и смърт, която е следствие от греха, та чрез Своята кръстна смърт, чрез Своята кръстна жертва да спаси нашия грешен човешки род.
Днес ние слушахме за вярата на Светите Отци. Вярата е главната добродетел и сила, която спасява човека, защото без нея Сам Бог не може да ни спаси. Вярата – това е тази врата, чрез която се подават от Бога духовни дарования на тези, които търсят спасението. Затова, преди всичко, братя и сестри, ние трябва да пазим православната вяра, за да получим спасение и да се борим за нея. Често ние срещаме такива препятствия и хора, които ни смущават, опитват се да омаловажат или въобще да отхвърлят нашата вяра. Целият свят, който сега ни заобикаля, е съвсем нехристиянски, а може да се каже антихристиянски. Цялата тази култура, която се натрапва на съвременния човек е просто това оръдие, което действа против Христос. Затова ние трябва да пазим своята вяра и да се стараем да я укрепваме в себе си. По какъв начин? За това ние трябва да живеем според заповедите Христови. Апостолите помолили Христа: „Укрепи в нас вярата”. И Господ им казал: „Изпълнявайте заповедите и “ кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лк. 17:10).
Когато човек изпълнява заповедите и се опитва да придобие добродетелта смирение, тогава той се укрепва във вярата и неговата вяра става спасителна.
Нека се молим на Светите Отци и да просим нашия Господ Иисус Христос да ни укрепи във вярата и да ни помогне да вървим по пътя на евангелските заповеди, за да станем причастници на вечния блажен живот. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев