Ние дойдохме днес в храма, за да почетем паметта на свети Василий Велики. И разбира се, преди всичко да възпоменем събитието от живота на нашия Господ, което станало на 8-я ден след Неговото Рождество. По тогавашния обичай, донасяли в храма първородния младенец, за да му нарекат име, за да изпълнят обреда обрезание. Така, братя и сестри, Господ, още от младенческа възраст, изпълнявал писанията и законите на израилския народ. Това било много важно, защото иначе Той не би бил приет от израилския народ, Неговата проповед не би била чута. Така Той ставал Свой сред своите.
За нас това е важно, защото по такъв начин Господ оправдал закона и в същото време го обновил. Сега ние се спасяваме не по закона, а по благодат. Това не означава, че трябва да погазваме всички закони. Напротив, следва да изпълняваме всеки закон, с който имаме досег в своя живот – закона на обществото и, още повече, Божия закон. Но е нужно да разберем, че не само с изпълнението на закона се спасява човек, както е било прието да се мисли в израилския народ. Фарисеите и книжниците смятали, че, изпълнявайки всички писания, могат да се спасят, а за съдържанието на своето сърце те даже не помисляли.
Затова Господ обновява всичко това. Всъщност може да изпълниш целия закон, но да не се спасиш. А може само да проявиш твърда, крепка вяра и веднага да се окажеш в Царството Божие, както това се случило с разбойника, разпнат редом с Христос. И много други примери ни говорят, че важно е това, което се таи в нашето сърце, в нашата душа.
Ето защо днес, гледайки как Господ изпълнява закона, законът трябва да бъде изпълнен с нашата вяра и любов.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев