В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешният неделен ден, когато Църквата още продължава да празнува великото събитие на Кръщението Господне, тя насочва нашето внимание към това събитие, а също към това, което последвало след него. В днешното неделно Евангелие от Матея ние чухме краткото евангелско повествование, в което се говореше за това, че Спасителят след Своето кръщение се преселил от Назарет в крайезерния град Капернаум. И в този град Той живял през по-голяма част от Своето обществено служение, така че този град бил наречен за Него „свой град”.
Символично е, че значителна част от събитията от новозаветната история от това време е свързана с Галилейското море и с хората, които там се трудели. Неслучайно е, че голяма част от учениците на Спасителя били рибари. Това са хора, които живеели около Галилейското езеро, или, както още понякога го наричан, Галилейското море, и се занимавали със своя прост древен занаят. Господ се поселил там и главното, което Той започнал да проповядва – това е темата за покаянието.
Господ започнал да учи хората на покаяние. Защо пък на покаяние? Нима няма нищо друго, което би било важно да доведе до съзнанието на своите слушатели? Нерядко хора, възприемащи Евангелието от гледна точка на хуманистичните ценности, считат, че главната идея на Христа Спасителя – това е проповедта за любовта, милосърдието, справедливостта. Това, като правило, са хора, които говорят за важността на земния живот и именно на този земен живот възлагат извънредно упование. Но Господ учил и призовавал хората към покаяние. Защо именно покаянието било главна тема на учението на Спасителя?
Понеже Господ говорил на хората за нещо съвсем различно от това, което те мислели и което било съдържание на техния живот. Кои били Негови слушатели? Това били евреи, които изпитвали голямо влияние от езическата среда. И неслучайно жителите на Йерусалим, когато чули, че Спасителят дошъл от Галилея, казвали: може ли да има нещо добро от Галилея? Защо те така пренебрежително се отнасяли към галилейците?
Понеже те знаели, че там хората лошо съблюдават Закона, лошо спазват обредите, религиозните традиции, малко се молят, че те изпитват силно влияние от езическите народи, които живеели на това място. Господ призовава към покаяние, за да отхвърлят Неговите слушатели своите представи за живота, представи, свързани с темата за езическите вярвания, лъжливите богове, суеверията, а също така с култа към земния живот.
Евангелското повествование, което ние днес чухме - това не е просто разказ от земния живот на Спасителя. Това е призив и към нас: покайте се! Тези думи са отправени към всеки от нас, към нашето сърце.
Ние считаме себе си за вярващи християни, говорим за разни добри неща, идваме в храма, молим се.. Но какво е главното съдържание на нашия живот? Да се вгледаме в своето сърце. И често се оказва, че Бог заема в нашето сърце нищожно малко място. Вижте това, с което се стремим да се занимаваме в свободното време. Появила се е свободна минута - и кой накъде го тегли? Децата, и не само те, ги тегли към игрите, често - към компютърните. Възрастните ги тегли към телевизора, някой го тегли към бутилката, някой се стреми просто да полежи на кревата, или мисли как да хапне нещо вкусно.
Суетата на суетите – ето какво често е съдържанието на нашия живот. И затова въпросът за покаянието е актуален не само за тези слушатели на проповедта на Спасителя, за неговите съвременници, изпитващи силно влияние от езичеството. Мнозина от нас също така в душата си са наполовина езичници или потребители. И затова темата за покаянието, темата за изменението на сърцата, за изменение на нашите ценности е важна и за всички нас.
Да даде Бог, скъпи братя и сестри да се изменим, понятието „да бъдеш християнин” да бъде за нас свързано не само с носене на кръстче или с посещение в храма, което ние често правим със закъснение, нерегулярно, не навреме, а идвайки в храма - говорим, чешем си езиците. Да даде Бог да се изменим, да бъдем християни по сърце, Христос да заеме главното място в нашия живот, в нашата душа. А това е възможно само в този случай, ако ние изменим своето сърце, своя ум; ако отхвърлим старите ценности, празното, пусто прекарване на времето и действително пожелаем да бъдем християни не само по име, а на дело. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев