Всеки от нас, слушайки евангелското повествование за изцелението на десетте прокажени, чувства в дълбочината на душата си благост и заедно с това упрек от въпроса на Христос: „Нали десетимата се очистиха? а де са деветте?” (Лк. 17:17). Нима тези деветима били толкова коравосърдечни, нима те не изпитвали потребност да се върнат, да паднат в нозете на Изцелителя и да Му въздадат хвала?
Не се върнали и не поблагодарили. Колко близко и разбираемо е това за нашето чувство и съзнание. Ние забравяме или не обичаме да благодарим. Най-често ние просим. Това има място и в нашето всекидневие, и в нашия християнски живот. Винаги има някаква доза егоизъм в нашите молитви. Понякога нашата молба бива нищожна и даже лекомислена, с обещание да отслужим молебен, да пожертваме нещо за църквата, да дадем на нямащия. Стига само да отмине нашата беда, да отмине мъката, как постепенно отслабват, отместват се на заден план нашите обещания и се влачат дните обикновени, без благодарения и молитви.
Освен славословия и просителни молитви, има още един вид молитви – молитви на благодарствено хваление и благоговейно славословие към Твореца, Източника на всички блага. Благодарността – това е светла и ликуваща сила в религиозното чувство. В благодарността се открива безкрайната дълбочина на изповеданието на човешкото сърце, готово да пее, да хвали и да благодари на Неизразимия Бог – на Отца, Сина и Светия Дух, да Му благодари за всички „знайни и незнайни, явни и неявни благодеяния, станали с нас”. Пред Бога стоят „хиляди архангели и безброй ангели, херувими и серафими, шестокрили, многоочити, които високо летят”. Те непрестанно Му пеят „Осанна...”. С тези блажени сили и ние, грешните хора, трябва да пеем: „Свят си и пресвят Ти, и Единородният Твой Син, и Светият Твой Дух...”.
„Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?”. Нима тези девет били толкова коравосърдечни, нима те не изпитали потребност да се върнат и да въздадат Богу хвала, както това направил самарянинът?
Само един се завърнал, с висок глас прославяйки Бога. Той ще остане за вечни времена като паметник на благородството на човешката душа Той е нашето оправдание.
Тургенев има стихотворение в проза, наречено „Пир у Върховното Същество”", където образно е представена евангелската мисъл. Върховното Същество на своя пир, устроен за всички известни добродетели, представя една на друга двете добродетели -добротворство и благодарност. Двете добродетели безкрайно се учудили: откакто свят светува, те се срещали за първи път.
Н.В. Гогол в своето завещание писал: „Нека се стараем всички наши занимания да бъдат насочени към прослава на Неговото Име и целият ни живот да бъде незамлъкващ химн за Него”. А свети Йоан Златоуст избрал за девиз на своя страдалчески живот думите: „Слава Богу за всичко!”".
Нека винаги съчетаваме просителните молитви с молитва на благодарение и славословие на Небесния Отец, Чиито любов и милосърдие, въпреки нашето непостоянство, никога не се изменят. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев