В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние чухме евангелското четиво за изцелението на йерихонския слепец. Веднъж Спасителят отишъл в град Йерихон. По пътя се срещнал със слепец, който, узнал, че Спасителят минава покрай него, извикал: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” (Лк. 18:38). Господ чул вопъла на нещастния човек, откликнал на него и изцелил слепия, дарувал му зрение и посочил причината, поради която този човек получил изцеление. Той казал: „Твоята вяра те спаси” (Лк. 18:42).
„Когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала” (Лк. 18:35-43).
Оказва се, ние всички погиваме поради неверието. Ако имахме крепка силна вяра, то тогава за нас не би имало никакви препятствия. Тогава не бихме имали никакви сложности при изпълнение на Божиите заповеди. Тогава бихме имали други отношения помежду си и животът би преминал съвсем иначе. Именно отсъствието на вяра и желанието да живеем въпреки волята Божия ни създават множество трудности, които ние после сами не можем да преодолеем.
При Серафим Саровски веднъж донесли болен помешчик. Този помешчик живял недалеко от преподобния Серафим, на петдесет километра. Той боледувал твърде дълго. Болестта била вече толкова напреднала, че лекарите се отказали да го лекуват. Краката му загнивали и се стигнало до там, че даже костите на краката му започнали да се отделят на части. В такова състояние го донесли. Той знаел кой е Серафим Саровски. Мълвата за преподобния се разпространявала и, тъй като помешчикът живеел недалече, той знаел за преподобния Серафим. Но все се надявал на лекари, на себе си, когато вече всички надежди пропаднали, той помолил да го занесат в келията на преподобния Серафим. Преподобният Серафим го попитал: „Вярваш ли ти в Бога?” Той отговорил утвърдително. Тогава преподобни Серафим му отговорил: „Ако ти имаш вяра в Бога, тогава вярвай, че Господ може да ти дарува и здраве, и сила, и да те изцели от болестта, а аз, грешният Серафим, ще отида да се помоля”.
Той отишъл в съседната стая на своята келия, дълго се молил, взел масълце от лампадата пред иконата, пред която се молил, помазал с това масълце нещастника, струпеите от краката веднага видимо паднали. Помешчикът почувствал такова облекчение и сила в краката, че станал и на своите крака излязъл от келията на преподобния. А дотогава много години въобще не можел да ходи.
Нашето неверие и слабоверие ни разслабват. То не ни дава сили да живеем пълноценен духовен живот. Ние от всичко се боим, страхуваме се. Ние вярваме в каквото искаме, но нямаме жива вяра в Бога. В това е нашето нещастие и ние трябва да се изправляваме, защото животът с вяра в Бога е по-лек, щастлив, благороден. Тя ни укрепва, помага ни да претърпяваме изкушения, изпитания.
Преподобни Антоний Велики имал един ученик. И ето този ученик загубил зрението си. Но той не молел Бога за възстановяване на зрението. А преподобни Антоний му казал: „Това зрение, което ти загуби, имат и животните, и даже насекомите. А това зрение, което ти е дарувал Господ и с което ти виждаш Ангелския свят, Божествената благодат, Царството Божие, това трябва да цениш и с това трябва да живееш”. Ученикът до смъртта си, въпреки, че бил сляп с телесните си очи, радостно преживял своя дълъг живот и се споминал, предавайки душата си в Божиите ръце.
Ако ние нямаме вяра, тогава всяко изпитание за нас е непреодолимо. Ние ставаме слаби, немощни, слепи, глухи, нищо не чуваме, не разбираме това, което ни говорят, нищо не виждаме и ставаме разслаблени душевно и телесно. Но за да имаме вяра в Бога, трябва да победим в себе си греха Понеже грехът ни отделя от Бога, неговата стена за нас е непреодолима.
Да помолим нашия Спасител и Творец Господ да помогне и на нас, както на йерихонския слепец, да въззовем към Бога и Спасителя: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ни, грешните!” И с тази твърда молитва да молим Бога и нас да дарува възможност да придобием вяра и да живеем, виждайки не само околния свят, но и съзерцавайки с духовните очи света на благодатта и света на Божествената любов към нас. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев