В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние почитаме молитвената памет на тримата велики светители на Православната Църква – Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст. Всеки от тези светии има в църковната година свой отделен ден за почитане на паметта му, несъвпадащ с деня за почитане на паметта на другия. Защо днес Църквата прославя едновременно тримата светители?
През XI век в гръцката Църква, към която принадлежали тримата светители, възникнали спорове: християните спорили кой от тримата светители стои по-високо: Василий Великий, Григорий Богослов или Йоан Златоуст. Споровете били дотолкова големи, че християните започнали да се делят на василиани, т.е. тези, които считали Василий Велики за стоящ по-високо от другите; григориани, т.е. тези, които считали Григорий Богослов за повече от другите; йоанити, т.е. тези, които считали, че Йоан Златоуст се извисява над другите.
В самия разгар на споровете на един добродетелен митрополит от гръцката Църква се явили едновременно тримата светители, които му казали с едни уста, че те са равни пред Бога, че между тях няма ни първи, ни втори. „Няма между нас нито разделение, нито някакво противодействие един на друг”. Те заповядали да се прекратят споровете и да се установи общ ден за почитане на тяхната памет. Казали всичко това на митрополита, те започнали да се издигат към небето, сияейки с неизразима светлина. Затова и била установена съборна прослава на тримата светители.
Спорове има и между нас с вас, братя и сестри. Спорим не кой стои по-високо – преп. Сергий или преп. Серафим. Теми на споровете между нас не са богословски. Като правило, всички наши спорове и следващите след тях кавги са дребни, битови, безсмислени. В резултат на такива кавги за дреболии ние загубваме душевното си спокойствие.
В житията на подвижниците на благочестието се разказва за двама монаси, които излезли от манастира по манастирски дела. Вървели те през гората, озовали се на края на гората и един от монасите забелязал на върха на едно високо дърво птица и казал на другия: „Погледни нагоре – виждаш ли този гълъб?” Другият отговорил: „Какъв ти гълъб, това е врана”. Спрели се. Започнали да се вглеждат внимателно. Първият настоявал, че е гълъб, вторият, че е врана. Те дълго стояли там, дълго спорили, забравили за манастирското поръчение, въобще за какво са излезли от манастира. В края на краищата, здраво се скарали и тръгнали в различни посоки. Едва след три дни те дошли на себе си, поискали прошка един от друг и се помирили.
Скъпи братя и сестри! Да не се караме за нищо, от суета и нека по молитвите на тримата светители Христос Бог наш да ни запази в мир и единомислие и да ни сподоби с Небесното Си Царство. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев