Скъпи отци, братя и сестри, към края сме на първата седмица на Великия пост. И всички, които прекараха тази седмица в подвиг, няма да се лишат от своята награда.
Невъзможно е да принудиш някого да пости. Ако човек насила е лишен от храна, насила е заставен да носи подвиг, той няма да получи за това никакви награди и никаква полза и изменение за своята душа. Това ще получи само този, който е пожелал да носи подвига на поста заради Христа, заради своето спасение, заради подражание на Господа и на светиите; който, при всякакви обстоятелства се е стараел да спазва всичко, което си е набелязал през постните дни и в строгост на живота, и в отношенията с хората. И строгостта на поста може да се простира само в този случай, ако ни стигат сили с любов да се отнасяме към ближните. Но ако всичко ни дразни и ние не можем да се справим със себе си, тогава следва малко да отслабим поста, замисляйки се за причините, нали е по-важно да се отнасяме с роднините и с колегите по християнски.
Но блажен е този, който е смогнал и първото да спази, и второто, и строгостта на поста, и християнската любов в своето сърце. Дотолкова добре спазвали поста християните от град Константинопол през 362 година, че императорът, по това време, Юлиан Отстъпник, обладан от злоба и гняв от това, което става (а той бил християнин по рождение, но предал своята вяра и започнал да се покланя на лъжливи богове), изпитвал ненавист към християните. За да оскверни подвига на християните от Константинопол, които дръзновено се подвизавали в първата седмица на Великия пост и след края й желаели да вкусят храна, той заповядал да напръскат с идоложертвена кръв всичко, което било на пазарите в Константинопол.
Но Господ чрез Своя угодник Теодор Тирон, който пострадал в 306 година, бидейки изгорен на клада за твърдото изповядване на своята вяра, предупредил своите верни чада. Свети Теодор Тирон се явил насън на Константинополския архиепископ Евдоксий и съобщил за коварния план на императора. Тогава на всички християни било заповядано да вкусват варена пшеница с мед, а на пазар да не ходят и така да постъпват през цялата седмица.
Като възпоменание за това голямо чудо и за този Велик Пост на християните от Константинопол в края на първата седмица на Великия Пост ние отправяме благодарност към великомъченика Теодор Тирон с вяра, че истинският пост никога не бива посрамен, но Господ със Своята сила покрива постещия, дава му духовна радост и сили.
Първата седмица на Великия пост е като сеитба на духовни семена. Целият пост е като възрастване на тези семена, когато ние ги наторяваме, а на Пасха ние вече получаваме реколтата от нашия пост. Така да бъде. Нека и първата седмица да бъде сеитба на духовни семена, постът – тяхното произрастване и Пасха – когато с голямо ликуване ние посрещаме Възкръсналия Господ тук, в храма, на нощната служба в душевна чистота, в неизказаната радост на празника и в очакване на съединението с Господа в Тайнството Причастие. Господ да ви благослови.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев