В името на Отца и Сина и Светия Дух! Първата неделя на Великия пост на езика на църковния Устав се нарича Неделя на Тържеството на Православието. Тази неделя се причислява към големите празници, защото празникът на Тържеството на Православие бил установен във връзка със събитие от огромно значение. През 787 година се състоял Седмият Вселенски Събор, на който била осъдена ереста на иконоборчеството. Иконоборците отричали правомерността на почитането на светите икони, наричайки тези, които ги почитат, идолопоклонници, унищожавали светините. Тъй като императорската власт клоняла към това еретическо направление, гонението на тези, които почитали иконите, се поддържало със силата най византийския император. Нещастните монаси се криели в източните области на империята, особено в Кападокия, където съществували и досега съществуват множество подземни пещери. И там, дълбоко под земята, те скривали църковните съкровища - светите икони - и възнасяли пред тях горещи молитви.
По Божията милост опасната за Църквата ерес на иконоборчеството била преодоляна. Иконоборците били осъдени, и още в IX век било прието решение в първия неделен ден на Великия пост да се празнува победата над тази, а едновременно и над всички други ереси, разтърсили живота на Църквата в първото хилядолетие. Голяма била надеждата на отците от Седмия Вселенски Събор, че отсега никакви ереси и отстъпления не ще поколебаят православната вяра. Именно в знак на тази надежда бил учреден и празникът, който ние днес отбелязваме.
Обаче следващото, второто хилядолетие след Рождество Христово също дало примери на множество опити да се раздели Църквата, да се изопачи православното вероучение. Тези опити не се прекратяват до ден днешен. И затова за нас денят на Тържество на Православието - това не е толкова някакво обобщение на борбата с ересите през първото хилядолетие, колкото повод още веднъж да се обърнем към Бога с гореща молитва никакви разделения и отстъпления от истинската вяра да не разрушават единството на Божията Църква.
Всеки православен човек трябва да разбира какво лежи в основата на църковните разделения. В нашата обичайна представа еретикът е синоним на разбойник. Неслучайно един от древните еретически събори, който отричал присъствие в Сина Божи на човешка природа, влязъл в историята на Църквата като „Разбойнически събор”. Но сред еретиците имало и много хора благочестиви, горящи във вярата, ревностни. И всъщност, нима след истински разбойник, разпътник, грешник биха тръгнали хиляди хора? Хората тръгват след силен вожд, който умее да убеждава, да вдъхновява с личен пример. Мнозинството еретици били такива църковни водачи, имащи огромен авторитет сред народа.
Достатъчно е да си спомним за Арий. Той бил проповедник, мъдрец, богослов. Неговото име било извънредно авторитетно в Константинопол. Защитавайки Арий и неговото учение, хората влизали в конфликти един с друг. Историята донася до нас примери за това как по пазарите избухвали спорове и даже цели сражения, защото много хора били готови да тръгнат след Арий на смърт.
И още трябва да помним, размишлявайки над темата за ересите и разделенията, че основните еретически движения в древността били свързани с опитите да се даде на хората по-ясно разбиране за догматите. На Арий му се струвало необходимо да приближи разбирането за Въплъщението към манталитета, знанията, светоусещането на хората от това време. Струвало му се, че ако говори за Христос като за творение на Бога Отца, тогава това учение в по-голяма степен ще съответства на Свещеното Писание и по-добре ще се възприема от народите, а следователно, и вярата в народа ще бъде по-крепка. Арий бил движен от добри намерения да защити вярата, как той си я представял.
И последвалите еретически движения се стремяли да „защитят” православната вяра. Така, Несторий вярвал, че от Дева Мария се родил не Бог, а човек, който само постепенно се възвисил до Божествена висота. Несторий говорил и учил така убедително, че досега съществуват него последователи. Навярно, ако думите на този еретик не са били убедителни, а неговият живот е бил греховен, хората не биха го последвали. В някои страни досега има последователи и на друга ерес - монофизитството, които не признават човешката природа на Господа Иисуса Христа, и сред тях има подвижници на благочестието, монаси, богослови.
Какво представлява ереста, как да я различим от допустимото в Църквата разномислие? Как да различим еретика от ревностния православен християнин, желаещ да защити и да запази чистотата на своята вяра? Има само един начин. Всяка ерес поражда разкол, а където има разкол, там отсъства любовта. Това ни добре знаем от ежедневния живот. Семейството се разпада, съпрузите се разминават, децата се отвръщат от родителите тогава, когато в семейството изчезва любовта. И каквито и да е добри думи да е изрекъл единият от съпрузите, там, където няма любов, няма чистота на отношенията и няма единство.
Същото става и в Църквата. Ако ние срещнем човек, който твърди, че се бори за чистотата на Православието, но в неговите очи съзираме опасният огън на гнева, навсякъде му се привиждат еретици, той винаги е готов да върви на бой, готов е да поразтресе основите на църковното битие, като че ли защитавайки Православието и, ако в човека, възглавяващ новото учение, ние не намираме любов – това са признаци, че пред нас е вълк в овча кожа, подобен на Арий, Несторий и на мнозина други горещи проповедници, готови заради своята правота да вървят към разделение на Църквата, но нямащи любов в сърцето.
Единството е там, където има любов, а където е любовта - там е Бог. И ако някому му идва в главата мисъл да каже за вероучението нещо разминаващо се с традициите на светите отци, с определенията на Вселенските и благочестивите Поместни Събори, тогава такъв човек трябва още и още веднъж да помисли за какво, в името на какви цели той предлага едно или друго нововъведение. Ако такъв човек стоварва върху Църквата и нейните служители потоци от ругатни и мръсотии, ако ние слушаме горещи призиви към борба, към разделение, за спасение на Православието, даже слушаме лозунга: „Православие или смърт!”, трябва да се опасяваме от такива проповедници.
Никога Господ не е казвал: „Моето учение или смърт!”. Нито един апостол не е говорил: „Православие или смърт!”. Понеже Православието – това е живот, живот вечен, това е радост в Светия Дух, радост в живота; смъртта пък – това е тлен, резултат от грехопадението и дяволското въздействие. А сега у нас от време на време се появяват лъжеучители, съблазняващи народа с призиви да спасяват чистотата на Православието, повтарящи този опасен, греховен и вътрешно противоречив лозунг: „Православие или смърт!”. В очите на тези хора вие не ще намерите любов, там гори дяволският огън на гордостта, там има стремеж към власт, към разрушение на църковното единство, макар те да се пременят в добри дрехи, да се прикриват с благочестие и да се ползват с уважението на определен кръг хора.
Това, което говорим по отношение на ересите, е справедливо и по отношение на всяко друго разделение. Понякога и в енориите възникват разделения сред духовенството и миряните, понякога свързани с борба за някакво първенство, за някаква власт в църковната община. Ние знаем как понякога се разделят енориашите, групирайки се около един или друг свещеник. Почитанието към всеки пастир и любовта към него са законни, но разделението в името на такава любов е греховно, защото, където има истинска любов, там не може да има разделения.
Ние трябва да пазим от ереси и разкол единството не само на Вселенското Православие и на нашата Поместна Църква, Църква-мъченица, изстрадала своето право да бъде една и неделима, но и единството в енориите и манастирите, помнейки, че главният критерий за оценка дейността на всеки православен - от Патриарха до простия мирянин – това е любовта. Има ли любов – там е и Христос!
Господ да помага на всички нас да пазим като зеницата на очите си единството на нашата Църква, назидавайки се с примери от опасните разколи от миналото и едновременно вдъхновявайки се от подвизите на светите отци от Вселенските и Поместните Събори, които съхранявали и защитавали единството на Църквата Христова, утвърждавайки в основата на църковния живот единственият от Бога определен закон – законът на любовта, по който и се спасяваме. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев