Днес, изнасяйки Честния Кръст в средата на храма, ние с благоговение и молитва възпоменаваме кръстния подвиг на Спасителя. Неслучайно именно в средата на Великия пост Светата Църква насочва нашия взор към Кръста осподен, та възпоменаването страданията на Спасителя да ни даде мъжество и сила.
Всеки човек в своя живот се сблъсква с изпитания, снесправедливост. Всеки човек страда, един - повече, друг – по-малко. И твърде много хора в момент настрадания роптаят против Бога, питайки: „Защо, Господи, ми се падна такъв тежък дял?”. Споменът заКръста трябва да ни помогне да разберем, че ако Сам Бог е претърпял човешка неправда, завист, клевета, побои, изтезания, смърт, ако Той е изпитал такиважестоки страдания, бидейки абсолютно невинен и безгрешен, изпил най-горчивата чаша, каквато самоможе да се изпие на тази земя, то това значи, че в страданията има голям смисъл. Смисълът на страданията на Спасителя се състои в това, че с тях били изкупеничовешките грехове, с Неговите кръстни мъки за нас са отворени вратата към вечността.
Затова не трябва роптаем против Бога, когато и на нас се налага да пострадаме. Не трябва роптаем против Този, Който изпил чашата на най-тежките страдания. Нали не роптаем против хората, които в този живот страдат повече, отколкото ние, както се казва, езикът ни няма да се обърне. Още повече не трябва нашата мисъл да възстава против Бога, да не би със своя ропот да Го оскърбим. Но напротив, както казвал свети Тихон Задонски: „Трябва от сърце да признаем, че Бог ни оказва голяма милост, когато ни наказва с бащинския жезъл, макар за немощната ни плът това и да е горестно. ”Защото Господ наказва когото обича” (Евр. 12:6). Затова да не роптаем, а трябва да Му благодарим за това”.
Кръстът Христов ни учи да приемаме страданията със смирение. Разбира се, невъзможно е да даваме вид, че нищо не се е случило, когато животът ни нанася болезнени удари, но те не трябва отслабват нашата воля, да разрушават личността и живота. Ние трябва всичко да обръщаме към добро: и неуспехите в живота, и болестите, и скърбите, които Бог ни праща, помнейки, че ако Господ е благоволил да пострада заради спасението на хората, тогава и нашите скърби имат спасително значение за нас. Силата на християнина се заключава преди всичко в това, че, като се уповава на волята Божия, доверява се на Господа, той е способен стоически и без ропот да преодолява болката и страданията, и, следователно, да бъде вътрешно силен и непобедим.
Спасителят, взирайки се в нас от Кръста, призовава всеки, който следва Неговия пример, да не се отвръща от собствения си кръст, но да го носи така, че това кръстоносене да ни отваря вратата на спасението, да ни прави по-силни, по-мъдри, духовно по-възвисени. Всичко това е възможно чрез християнско отношение към кръста, към своите скърби и страдания. Господ ни дава не само пример, но и сила. Когато от дълбините на сполетялото ни нещастие, ние отправяме към Него нашия взор, нашата гореща молитва, тогава в отговор на нея Бог дава сили да преодоляваме изпитанията, прекратявайки нашето кръстоносене тогава, когато то превъзхожда нашите сили и възможности.
Господ да помага на всички нас в умението да носим своя житейски кръст, да ставаме по-силни под неговата тежест, духовно да се възвисяваме, да възрастваме във вярата, отваряйки си с това вратата на спасението, които не са заключени за никого, защото, за да можем да влезем през тези врата, Господ е приел върху Си кръстни страдания и жестока смърт. С Божията сила да се укрепим в носене на своя житейски кръст. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев