В името на Отца и Сина и Светия Дух! Поздравявам всички с Велика сряда! Ние преполовихме Страстната седмица и от днешната вечер встъпваме в най-тържествените и велики дни на годината – възпоменанията за страданията, смъртта и Възкресението на Господа.
Великата сряда е посветена на възпоменанието за това как блудницата в дома на Симон прокажения след трапезата изляла върху Спасителя скъпоценно миро. И Юда, бидейки крадец, човек сребролюбив, възнегодувал и попитал Господа: ”Защо е това прахосване?” Нали можело това скъпоценно миро да бъде продадено и парите да се раздадат на бедните. Прозирайки, че не грижата за бедните, а алчността не му дава покой, Господ казва: „Сиромасите всякога имате при себе си,, а Мене” - не. А жената Ме приготви за погребение, и, дето и да бъде проповядвано това Евангелие, навсякъде ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши”. Юда не могъл да преживее това.
Именно действието на тази жена станало последната капка, препълнила чашата на неговата несъвместимост с Христос и апостолите. Той отишъл при първосвещениците и, като ги попитал: какво ще ми дадете, се съгласил да предаде Спасителя (Мат. 26:6-16). Блудницата и Юда са два начина на мислене, два начина на живот. От една страна, Юда е апостол, приближен до Спасителя, един от дванадесетте. А каква е тази паднала жена, която благочестивите хора презирали и отхвърляли? Нещастно същество, без права, без личен живот, без всякакво бъдеще, грешница... Но в сърцето на тази грешна жена става някакъв удивителен преврат. Пред лицето на Божествената святост, която била явена в Христос, тя осъзнала цялата греховност на своя живот.
Всички пари, които тя спестила, навярно, в продължение на целия свой неправеден живот, жената похарчва, за да купи скъпоценното миро - особена благоуханна течност, която изливали върху главите на царете, когато те се възкачвали на трона. Тази най-скъпоценна течност действително струвала огромни пари. Тя отдава всичко – всичко, което имала. Извършила тази постъпка, тя полага в нозете на Господа целия свой грешен живот. И Господ приема тази жертва. А приближеният до Спасителя Юда, който бил редом с Него и апостолите дълго време, ял, пил от една чаша, на една маса – този човек предава Спасителя, предава Го за пари. В тази история ние действително се сблъскваме с два свята, с два начина на живот, с два мирогледа. От една страна, напълно очевиден е стремежът на жената към жертвеност: тя отдава всичко, което имала, на Бога.
Ние, православните християни, трябва да помним, че жертвеността – това е едно от главните религиозни понятия. В материалистическия свят жертвеността е необяснима. „За какво ще жертвам нещо за другия? Ние всички живеем един път, нашата задача е да поживеем колкото може по-добре, по-богато, по-весело. Защо ми е нещо да отдавам? А в отговор какво ще получа за това?” На тези въпроси безбожният, нерелигиозният свят не дава отговори – няма такива отговори.
Но защо ли така стремително изчезва жертвеността от нашия живот, че все по-дълбоко в нея прониква безбожието - и не само институционалното, както е било в съветските времена, а битовото безбожие. Даже хора, наричайки себе си православни, твърде често живеят така, сякаш няма Бог, в техния живот господстват цели и ценности, които никак не са свързани с Бога. Жертвеността е свързана с религиозния начин на живот.
Ако човек е религиозен не по формален признак, според който и Юда бил близък до Спасителя, тогава той лесно ще жертва за нещастните част от своето време, средства, внимание и любов. А другият начин на живот, нерелигиозният, този, към когото бил привързан Юда, - това е животът без Бога. „Защо, в името на какво трябва да се дават пари? Те трябва да се получават, да се взимат”. Разбира се, грижата за бедните, за която говорил предателят, тук нямала нищо общо: за него постъпката на жената била кошмар, разрушение на неговия свят, предизвикателство към целия му начин на мислене, към целия му живот. Юда олицетворявал безбожният свят, в центъра на който е човекът, правещ всичко само за себе си.
Днешният ден сякаш ни въвежда в съприкосновение с тези два свята – света на вярата, който представлявала тази нещастна жена и безбожният свят, предателският, себелюбивият, егоистичният, който представлявал Юда. Църквата прославя тази жена, за нея ние произнасяме проповеди, възпоменаваме я, макар и да не знаем нейното име. Тя е прославена в историята, и, разбира се, днес тя е с Бога. А Юда сигурно не е с Него.
Ето такива два пътя днес лежат пред всеки от нас. Избираме ли ние живота с Бога, който винаги е свързан с готовност да пожертваме, да отдадем на ближния това, което ни е скъпо, или избираме живот без Бога, където всичко е насочено към това сами да притежаваме всичко и най-често за сметка на другите хора?
Идвайки в Църквата, ние избираме религиозния начин на живот. И колко е важно никакви изкушения, съблазни, никакви внушения, чужди стереотипи на поведение и мисли да не разрушават нашия стремеж да бъдем заедно с Господа, да живеем така, както Той ни е заповядал, и, когато е нужно, да отдаваме себе си на другия, без да жалим никога нищо, помнейки, че, когато ние жертваме нещо за другия човек, ние го отдаваме не на него, а на Бога. И колкото повече отдаваме, толкова повече получаваме. Нали Бог никога не ни е длъжник — само ние винаги сме в дълг пред Него.
Църквата е длъжна днес да показва пример за религиозен начин на живот, пример за жертвеност, готовност да сподели с хората техните скърби. Ето защо това, което ние наричаме социално служение на Църквата, а по-просто казано – служението на доброто, служението на ближния трябва да поставим днес в центъра на нашето църковно битие.
Ние избираме в своя живот пътя на тази жена, която изляла върху Спасителя миро и получила опрощение на греховете си (Лк. 7:48). Нека според нашите скромни жертви, по нашите молитви и чрез нашето покаяние Господ да ни прости и нашите грехове. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев