В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние чухме как нашият Господ Иисус Христос много пъти предсказвал Своята смърт и Своето възкресение. И когато юдеи молели да им покаже знамение от небето, Спасителят казал: „Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи” (Мат. 12:39-40).
Когато ние четем евангелските разкази за разпятието, смъртта, пребиваването в гроба и Възкресението на Господа Иисуса Христа, ние виждаме, че Той не пребивавал в утробата на земята три дни и три нощи. Спасителят бил разпнат в петък вечерта. Той възкръснал в утрото на този ден, който оттогава нарекли възкресение, – ранните християни го именували го ден Господен, а езичниците нарекли ден на слънцето. Защо Христос не пребивавал в утробата на земята толкова, колкото предсказвал? Отговор на този въпрос дават богослужебните текстове на Православната Църква, в това число тези, които ние чухме на днешното богослужение. Те ни говорят затова, че адът, където Господ слязъл, за да изведе оттам Адама и другите измъчващи се в очакването Му хора, не смогнал да удържи Христос. Той Го избълвал и заедно с Него – всички тези мъртви, които Господ взел със Себе Си.
Господ слязъл в ада, защото в ада също пребивавали хора и не би трябвалода остане ни на земята, ни под земята такова място, където Бог не би присъствал, където не би достигнала спасителната сила Христова. Ветхозаветните хора мислели, че шеолът, преизподнята – това е място, където не прониква Божията светлина, където е такава абсолютна тъмнина, че Божията светлина там отсъства. Хората на Ветхия Завет живели с вярата в това, че ще дойде Изкупител, Който ще спаси целия дом Израилев, но въобще не си представляли какъв ще бъде Той, каква ще бъде Неговата мисия. Те мислели, че Христос ще бъде земен цар, че Той ще възстанови могъществото на Израилското царство и съвсем не си представяли, че Спасителят дойде до тези дълбини, където, както те мислели, не прониквала Божията светлина.
Ние чухме днес в един от богослужебните текстове, че Господ дошъл на земята, за да намери тук Адам, но не намирайки го, се спуснал в ада, да го намери там. За Бога няма забравени хора, Той никога никого не забравя. Само човек може да забрави Бога, но Бог никога не забравя нито един човек. Само в човешките общества се случва така, че хора изчезват от някакви списъци и после се налага да доказват необходимостта отново да ги нанесат в тези списъци. При Бога не е така: всяка човешка душа присъства в Неговата памет. И ако на Бога не се удало да спаси човека тук, на тази земя, тогава Той слиза в адските бездни, за да го спаси там. Именно за това ни говорят днес богослужебните текстове.
Аз неслучайно казах: „На Бога не се е удало”. Ние знаем, че Господ е всемогъщ, че Той всичко може. Но Бог ни е сътворил такива, че е ограничил собственото Си всемогъщество, когато то се сблъсква с нашата човешка воля. Той ни е дал възможност да проявим своята човешка воля и да създадем около себе си такъв свят, какъвто ние искаме да видим. И ето хората създали свят, в който заедно с доброто присъства злото, заедно с правдата – лъжата, заедно със светлината – тъмнинитата. Този свят, в който самите хора не могат да се ориентират, не могат да различат къде е доброто и къде – злото, къде е светлината и къде – тъмнината. И често те започват да винят Бога: защо Той е създал този свят ето такъв, защо има толкова страдания и несправедливости в света?
Но нима от Бога произлизат тези страдания? Нима от Бога идва тази несправедливост? Нима самите хора не създават ада за себе си отначало тук, на земята, а после – в загробния свят? Нима ние можем да помислим, че Бог е създал ада, за да наказва или отмъщава на хората? Преподобни Исаак Сирин казва, че такава мисъл би била най-голямо богохулство. Хората създали ада. Те го създали тук, на земята и го влачат със себе си там, във вечния живот, където той не би трябвало да бъде, където трябва да царства Сам Господ. Но такава е злата човешка воля, такава е силата на противене на човека на Бога: историята, която започва за хората в земния живот, продължава за тях в този живот, в който не трябва да има никакво зло, никаква тъмнина.
И адът ще съществува дотогава, докато съществува зла човешка воля, защото човек не може, бидейки злодей в земния живот, да стане свят, преминавайки във вечността. Само в един случай това е възможно: ако пред смъртта човек се покае, както това станало с благоразумния разбойник. Той проживял целия си живот в грях, живот му бил ад, освен това със собствените си престъпни и разбойнически действия той създал ад за мнозина хора около себе си. Но разбойникът принесъл покаяние, той викнал към Спасителя и Спасителят на Кръста му простил греховете. И покаялият се разбойник преминал в другия живот, обновен, и в този живот той срещнал Господа.
Христос слязъл в адските бездни, защото там се мъчели хора. Господ слязъл там, защото и там трябвало да прозвучи Неговото спасителное слово. Църковното предание говори, че до Него в ада слязъл Иоан Кръстител, Предтечата Господен, който Му подготвял пътя и тук, на земята, и там.
Слизайки в ада, Христос намерил там и Адам, и Ева, и другите ветхозаветни праведници, за които ние четем във Ветхия Завет, а също така и неправедни хора. И ние знаем от богослужебните текстове,у че за всички Господ отворил вратата на Царството Небесно – не тръгнали след Него само тези, които не пожелали това. И ние не можем да говорим, че само за праведниците Господ отворил този вход – той така и останал затворен само за тези, които не пожелали да тръгнат след Него. Да, ние можем да си представим, че има такива неправедни хора, които не желаят да последват Христос в рая, защото през целия си живот те живели без Бога и вършели делата на дявола. Това са хора, на които Господ Сам казал: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си” (Ин. 8:44). Ето за такива хора съществува адът, но спасяващата я сила Господня пронизва и това място, където Бог, както предполагали древните хора, не присъства. Господ слиза там и, както ние виждаме на иконата на Възкресение Христово, извежда оттам за ръка и Адам, и Ева, и другите герои от библейската история.
Затова адът не смогнал да удържи Христос,защото силата на Господа превишавала дяволската сила: Той слязъл там точно толкова, колкото било необходимо, за да чуят всички намиращи се там Неговото слово и всеки направил своя избор така, както тук, на земята. Нали, както ние помним от Евангелието, по време на земния живот на Господа едни хора слушали Неговото слово, захвърляли всички и тръгвали след Него, а другите слушали същото слово, но сърцата им все повече и повече се ожесточавали. Едни видели Неговите чудеса и се проникнали от мисълта за Божието величие, а други видели същите чудеса и казвали, „че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз”</span> (Мк. 3:22). Същото, може да се предполага, станало и там, където Той слязъл. И ако тук, на земята, отнело малко повече от тригодини, за да стане това разделение на овци и кози, то там не отнело и три дни и три нощи. И, както ние знаем, Господ в утрото на първия ден на седмицата възкръснал и се явил на жените-мироносици, а после и на Своите ученици.
Участвайки през Страстната седмица в богослуженията на Велики петък и Велика събота, ние виждаме, че в тези служби, посветени на Страстите Христови, Слизането на Господа в ада и Неговото пребиваване в утробата на земята, постоянно се говори за Възкресението. Ние чухме сега погребални песнопения, но и думи за Възкресение Христово. Утре на Божествената литургия ние ще започнем службата в тъмни облачения при гробницта на Господа и Спасителя, а после ще се преоблечем в светли и ще възпяваме Възкресение Христово. Църквата не смогнала да издържи три дни и три нощи – стигал един ден, за да прослави и погребението на Господа, и едновременно с това – Неговото Възкресение.
Един от големите подвижници в последно време преподобни Силуан Атонски казвал: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай”. Но ако човек с ума си слиза в ада и осъзнае какво се случва там и на какви мъчения са подложени там хората, той не може да не се отчайва. Само Божията сила е способна да удържи човека от това. И ние, заставайки пред Гроба на Христа Спасителя, знаем, че има живот след смъртта и има въздаяние за човека за греховете, но спасителната сила Божия преодолява човешкия грях. Тя прави това, тук, на земята, и там, в другия живот. Ние знаем това от собствен опит, нали когато дяволът ни скланя към греха, а ние противостоим тези изкушения, Сам Бог ни идва на помощ.
Нека сега се поклоним на Честния Гроб на нашия Господ и Спасител Иисус Христос – на Гроба, от който е възсияло спасението за целия свят. Нека Го молим да ни помага да преодоляваме всички дяволски изкушения, за да ни избавил от властта на ада на тази з-земя и в бъдещия живот. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев