Христос Воскресе! В днешния ден ние прославяме тези жени, които с целия си живот послужили на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ние прославяме също така още Йосиф Ариматейски и Никодим, които със своето мъжество и своята ревност в делото на богоугождението засвидетелствали пред целия греховен свят за своята любов към Господа. И, по своята същност, днешният празник, макар за него понякога и да говорят като за женски църковен празник (и, навярно, в този ден ние трябва да поздравим жените, особено вярващите), но все пак този празник е най-вече празник на тържеството на любовта, на любовта по отношение към Господа. Понеже днешният ден показва на всеки от нас, че, всъщност, пред тези скърби, пред тези най-страшни изпитания, които изпраща Господ на човека по неговия житейски път, не може да устои нищо, освен едно: освен любовта към Бога.
На пръв поглед, апостолите три години и половина ходели заедно с Христос, гледали много внимателно Неговите постъпки, Неговите думи, Неговите чудеса, изповядвали Го нееднократно като Син Божи, но, когато настъпило времето на най-страшните изпитания, тогава се разпръснали като овци, по думите на псалмопевеца, разбягали се като страхливи зайци, практически никой не останал.
А кой останал? Тези жени, които стояли практически редом с Разпятието и[ли] гледали отдалеч как разпъват Христос, как Го снемат от Кръста, къде Го полагат. Стояли при Кръста Божията Майка и Иоан Богослов, ученикът, „когото Иисус обичаше” (Ин. 21:7) - този ученик, който обичал Иисуса, истински Го обичал.
Христос Възкръсналият се явява първо на кого? Той се явява на Мария Магдалина*. Не на апостолите, а на нея, жената-мироносица. И свети Филарет Московски я нарича апостол на апостолите, защото тя се явява като посредник между Възкръсналия Христос и апостолите, и им благовести, че Господ е възкръснал.
Ние можем да кажем, че, действително, само любовта по отношение към Христос е способна на подвиг заради Христа. Но, ако ние поставим въпроса за това възможно ли е спасение за човека, който не обича Господа, то и на него трябва да отговорим еднозначно - не.
Обичаме ли или не обичаме ние Христа, - ето, най-важният въпрос, който трябва да си постави всеки от нас. Не „какво аз трябва да направя, за да наследя вечен живот?”, не „какви подвизи трябва да извърша, за да спазаря с Господа своето спасение?”. Въпросът е поставен от самия Господ изключително и еднозначно. Ако обичаш Христа, ще влезеш в Царството Божие! Ако обичаш себе си и ти е все едно кого обичаш: Христос, Неговата Църква, своите ближни или далечни, но зад това виждаш само себе си и мислиш за себе си – тогава за никакво Царство Божие не си помисляй.
Царството Божие – това е Царство Христово. Царството е там, където се изпълнява волята на нашия Господ и повече няма никаква друга воля. И в този смисъл, ако ние погледнем на себе си внимателно доколко сме готови да изпълняваме волята Христова, т. е. да свидетелстваме чрез това изключително и само за едно: за това, че ние Го обичаме, тогава ще се окаже в действителност, че ние сме много далече от тази любов. Понеже Божествената воля е изразена чрез [Божественото] Откровение в Свещеното Писание, а, най-главното, в Свещеното Предание, което е първично, ни призовава към изпълнение на твърде много заповеди, без които, както ни казва Светата Църква, е невъзможно да пристъпим към Господа, невъзможно е да участваме в най-главното Тайнство - Евхаристията, защото, не изпълнили това, ние не ще бъдем готови достойно да приемем тази светиня, която е готов да ни съобщи Господ. Тази светиня се нарича причастяването с Неговия свят Живот, причастяването с Неговите свети Тяло и Кръв, причастяването с Царството Небесно, дошло в сила тук, на земята.
Но, когато поставяме пред себе си въпроси, знаейки какво трябва да направим, и виждайки, че ние абсолютно нищо от това не вършим, тогава как най-често постъпваме? Ние най-често отписваме неизпълнението на това, което иска от нас да направим Светата Църква и се оправдаваме с обективната невъзможност да постъпим така. Но зад това се крие съвсем друго. Зад това, може да се каже, винаги се вижда свидетелство за едно: за това, че ние не сме готови за никаква жертвена любов, нямаме никаква склонност към саможертва, т. е. да отдадем своя живот заради Господа. Ние не сме готови да направим това, което направили светите жени-мироносици. Понеже само наивен човек може да предполага, че те не се боели така, както светите апостоли. Само наивен човек може да предполага, че те не се страхували, когато се намирали около Разпятието: там, където издевателствала зверски настроената по отношение към Христос тълпа, там, където били воините, които могли с всяко свое движение практически да унищожат всички тези, които се приближавали към забранената зона, желаещи да погледат, да позяпат или посъчувстват, както светите жени-мироносици, на Богочовека. За тях също било много страшно, но нещо ги удържало на място.
Действително, право е Свещеното Писание, когато казва, че любовта, както смъртта, е крепка. И ето в такива дни, като днешния ден, разбира се, се мисли само за едно: колко сме слаби, колко сме унили, колко сме мрачни по отношение на любовта, която е готов да ни даде Христос. Господ е възкръснал, разпрострял ръце към човечеството, към всеки човек и говори такива думи: „Влез в радостта на своя Господ!”
Чуваме ли ние тези думи, виждаме ли този Възкръснал Господ или си мислим за нещо съвсем друго? Това, разбира се, е също важен въпрос. И в дните, когато ние празнуваме деня на Светлото Възкресение Христово, иска ни се, разбира се, да пожелаем отклик на тази зовяща любов (и никога непреставаща, течаща като река, струяща с благодат, нали благодатта – това е тази божествена сила, която е и е любовта на Бога по отношение към човека, подтикваща го към спасение), така ето, иска ни се да пожелаем тази струя на божествената благодат да намери в нашите сърца, в нашите умове, във всички наши естества, макар и някакъв отклик, макар някаква ревност и, разбира се, мъжество. Понеже да служим на Господа - никой не казва, че е лесно. Но това струва скъпо. Зад това се открива именно това, заради което ние сме тук . вечното блажено спасение, Господ го дарува на всеки от нас, затова нека се стараем да се подвизаваме с добрия подвиг, нека се стараем да вършим волята на Богочовека. И Той Самият е казал: „Този, който Ме обича, той изпълнява заповедите Ми”. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев
-------
* Св. Евангелие (Мат. 28:1; Марк. 16:1; Лука. 24:1-24) визира жените Мироносици. Свещ. Предание допълва, че вестта за Христовото Възкресение първа научава Пресвета Богородица. – б.прев.