Христос Воскресе! В името на Отца и Сина и Светия Дух! Както свидетелства Евангелието от Иоана, в Йерусалим при Овчи порти се намирала къпалня, която имала пет притвора, където лежали множество болни. Ангел Господен в определено време слизал във водата и я раздвижвал. И този, който имал възможност пръв да влезе в тази вода след нейното раздвижване, непременно оздравявал. Посетил веднъж тази къпалня нашият Господ Иисус Христос, и, видял там множество болни, се обърнал към човек, страдащ от разслабление тридесет и осем години, и попитал: „Искаш ли да бъдеш здрав?” „Искам, Господи, но нямам човек, който да ме спусне във вода след раздвижването й, - казал болният. – Докато аз се надигна, друг вече слиза преди мене”. Тогава Господ му казва: „Вземи одъра си и ходи”. И тозчас този човек се изцелил. След някое време Господ видял този изцелен човек в храма и му казал: „Виж, недей греши повече, за да не се случил с тебе нещо по-лошо”.
Тази библейска история за пореден път свидетелства за Божието милосърдие към човешкия род. За Своя земен живот нашият Господ Иисус Христос извършил множество чудеса и всички за благото на човека, защото Той като любящ Отец се грижи за нас, Своите деца, Своето творение. Всеки от нас е Божи син и дъщеря, всеки от нас е обект на Неговата грижа, на Неговото благодатно действие. Затова трябва да помним, че ние, болните от душевни и телесни недъзи, имаме един общ Лекар на душите и телата, Който със Своята Кръв ни е изкупил от клетвата на закона, от греха и проклятието. Помнейки това, трябва винаги да спазваме субординацията и към Бога да се обръщаме не на последно място, като към последна инстанция, когато вече положението е безизходно, а да се обръщаме от самото начало на нашето заболяване и да просим милосърдие от Господа, Върховния Лекар, нашия Владика и Промислител.
Старата пословица „В здраво тяло здрав дух” не отговаря на християнската теория и практика, тя лъха на езичество, макар Свещеното Писание да ни предупреждава: „Грижейки се за спасението на своята душа, да не забравите за тялото си, защото тялото на всеки от нас е храм Божи, в който живее Духът Божи”. Затова е необходимо да се грижим за душата и за тялото. Мъдрото съчетаване на тази грижа непременно ще донесе резултат. Така, един от преподобните свидетелствал: „Ако аз седна на осел, който не е нахранен, то той може опъне крака насред пътя и да не ме доведе до целта. Ако аз седна на осел прехранен, тогава той може ме прекатури”. По такъв начин, към този въпрос е необходим правилен подход: спасявайки душата, трябва да спасяваме и тялото за благочестив живот и за живот в бъдещия век. На нас не ни е известно какъв вид ще приеме човешкото тяло в бъдещия век, но подвижниците на благочестието духа на апостол Павел ни назидават, че трябва да се грижим за тялото, което е храм на живеещия в нас Дух Божи.
Няма сега на земята човек, който да не е боледувал и да не е бил изложен на някакво заболяване. Няма също така човек, който би могъл да съсредоточи своето внимание изключително на Божието лечение, макар Господ да благославя земните лекари и земните лекарства и в Библията е казано, че те са необходими и полезни за човека. Болестта на човека зависи от него самия. Често Господ посредством болестта хлопа на нашето сърце, за да го отворим за Бога. „Сине, дай ми твоето сърце” − обръща се към нас Господ.
Грижейки се за душата, ние трябва да се грижим и за тялото. Пред тялото на покойник ние се кръстим, покланяме му се като на храм на Духа, живеещ в него. И това ни назидава към добро и благочестие, уважение към живота, към уважение на тези блага, които Господ ни изпраща. А Той ни изпраща всичко необходимо за временния живот и за живота в бъдещия век.
Ако ние не изпълняваме заповедите Христови, не изпълняваме нравствените установления на хората, тогава сами ще бъдем виновници за своите болести. Ако ние се грижим за душата и за тялото по християнски, то, отдавайки предпочитание на духа, на безсмъртната душа, ние стоим на прав път. Господ по време на Своето пребиваване на земята и след Своето Възнесение на небето проявявал и проявява грижа за нас. Господ обещал да пребивава с нас до свършека на века, и всичко, което ние поискаме от Него с молитва и вяра, ще бъде чуто от Него и ще ни бъде дадено.
Ние, скъпи братя и сестри, приличаме на разслабления в този смисъл, че, отклонявайки се по други пътища, поддавайки се на различни помисли, забравяме за главното и необходимото: ако Бог благослови, ще има изцеление и за търпението ще получим благодатта Господня. Той претърпял за нас мъки и ние чрез покаяние и причастяване с Неговите Божествено Тяло и Божествена Кръв трябва да се умием, да се очистим д тези Негови страдания. Всеки християнин, славещ Възкресение Христово, в продължение на тези дни трябва да въздава благодарност на Бога, на Възкръсналия от мъртвите, за това, че няма повече такъв грях, който да не би се простил на човека, ако той се покае. Възкръсна Христос и няма повече страх от смъртта, защото смъртта сега – това е ново състояние, това е раждане за вечен живот. Възкръсна Христос и на човека е дадена крепост във вярата, силата, любовта и упованието. Възкръсна Христос и ние имаме надежда, че и ние, както казва апостол Павел, също ще възкръснем.
Нека Възкресение Христово, което Господ ни е удостоил да празнуваме в тази година, да ни просвещава и освещава, да укрепява нашите душевни и телесни сили, да ни дарува разбиране за целта на човешкия живот тук, на земята, и да ни сподоби с достоен и праведен живот, за да заслужим празнуването на Пасхата Небесна. Амин. Христос Воскресе!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев