В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, днес ние с вас празнуваме празника Петдесетница, в който ние с вас възпоменаваме слизането на Светия Дух върху божествените ученици и апостоли на нашия Господ Иисус Христос в петдесетия ден след Христовото Възкресение.
Какво представлява духовността? Много хора в църквата са привикнали под тази дума да разбират благолепието на църковния интериор. За мнозина е невъзможно да станат енориаши, да станат верни помощници в храмовете, където на стените няма красиви фрески, не висят красиви икони. Те желаят да видят и намерят червенобузести, светлооки образи, и в техните ярки, изпъкващи краски им се привижда духовността. Благолепието на пението на църковния хор става неотменима част от благодатността на службата, сякаш, ако певците не са толкова изкусни, тогава Божията благодат ще се умали. За такива хора става жизнено необходима потребност да слушат проповеди на свещеници, разказващи за чудеса, за Божието действие в историята, но за предпочитане по такъв начин, че такава проповед да не отправя никакви предизвикателства към техния живот, в нищо да не ги изобличава, особено към нищо да не ги призовава, а просто да им говори за това какви чудни неща могат да се случат, ако се поклонят по някакъв начин или по някакъв начин изнамерят правилна молитва, и тогава всичко ще бъде по мед и масло. За такива хора става разбираема само проповед, произнесена с тон, с който обикновено говорят или с младенци, или с тежкоболни. А ако проповедта, като меч, прониква до дълбините на сърцето, ако тя пробужда и тревожи, ако тя заставя да се раздвижим, да погледнем на своя живот от друга страна, да видим нашата неугледност, която най-често, може би, ни обезкуражава, да осъзнаем, че недостойно изпълняваме нашето християнско призвание, а дори и нашето човешко служение…
Такава проповед се оказва нежелана, такива думи се оказват често не нужни. Не нужни се оказват и такива храмове, в които стените са оголени, в които предстоятелят – това не е някакъв пробивен отец, който е способен да създаде и развива връзки със силните на деня, а обикновен свещеник, който, може би, не може по съответния начин гладко и отчетливо да формулира своите мисли, които той би желал да представи на своите енориаши. Но eто свeщеникът просто стои и се моли, е, не се моли така, че пред очите на всички енориаши да се издига във въздуха, а просто изпълнявайки своя християнски, свещенически, пастирски дълг.
Такова служение често ни се струва недостатъчно и нас с голяма сила ни тегне към тези места, които блестят с позлата, към тези храмове, където има прекрасни хорове, към тези енориаши, които отговарят на нашите изисквания за това какъв социален статус трябва да имат хората в църквата.
Това ли е духовност? Към това ли ни зове Господ?
Ако ние с вас се обърнем и погледнем към днешния празник, към това, което е скрито в думите на Свещеното Писание, разказващи за събитията на днешния празник, ние ще видим нещо друго. Ние ще видим, че пред лицето на всички връхлитащи в първия век и във всички следващи векове изпитания апостолите, учениците Христови, първите християнски общини отчетливо си давали сметка за това на какво ги обрича следването на Христовата истина. Те се радват и ликуват, когато се намират в единение, събират се заедно в молитва и на върху тях слиза в огнени езици Светият Дух.
Тези хора, бедни рибари, които само преди няколко седмици се боели и се криели, излизат на проповед пред лицето на цялата велика Римска Империя, силна със своите легиони, които с марш прекосили до края известната в това време земя, покорявали всякакви държави и религии, утвърждавали своята власт с огън и меч. Сред обществата, за които било нормално да изтезават хората заради удоволствия, заради развлечения. Тези хора, върху които слиза Светият Дух и които нямат никакво потвърждение, че техният живот ще се стече успешно, благодарение на вярата им, тези хора излизат на християнска проповед, укрепявани от радостта на светата благодат, на Светия Дух. Как това често пъти се отличава от това, което ние търсим в християнския духовен живот.
Колко често за нас християнският живот – това не е кръст, който може не да ни даде никакво земно щастие, може да ни даде само поругание от хората, от които ние сме се надявали да получим думи на утешение. Този кръст може да ни обрече на не толкова благополучен, а може би и въобще неудачен социален, финансов, кариерен живот. Но нима не ще е истина да кажем, че често пъти ние, когато идваме в храма, именно това просим? В самите тези неща, като такива, може би, няма нищо лошо, но, Господ обаче ни казва, че преди всичко трябва да търсим Небесното Царство. Ако за нашето спасение е полезно ние да заемаме едно или друго място в обществото, да имаме едни или други интелектуални, академични, кариерни, професионални таланти, тогава Господ ни дава всичко това. Но това ще ни бъде дадено, за да притежаваме едното потребно, а не да тешим с това своето тщеславие, своята гордост. Ние често пъти търсим това здраве, това щастие, тази житейска успеваемост само, за да живеем добре и комфортно. И Бог тогава става просто някакъв придатък към нашата успеваемост, някой, който непрестанно нещо ни дава, но нищо особено не изисква от нас.
И ето духовността, ако ние се вгледаме в днешния празник, се оказва в друго. Духовността се оказва в пълната принадлежност към Бога, в такава преданост, която може да бъде определена само с една славянска дума: раб. Ти повече не разполагаш със своя живот, ти можеш да се надяваш на това, че твоят господар ще бъде с тебе милостив, но никой не може да ти гарантира това. Отзвукът на тази мисъл ние съзираме в думите на молитвата на свети Тихон Задонски: „Ако Ти искаш да съм в светлината, бъди благословен, Господи, ако искаш да бъда в тъмнина, пак бъди благословен, Господи”. Как това мъжествено възклицание пред Бога твърде често контрастира с това, което просим от Бога ние. Днес, ние с вас, с цялата църковна пълнота събрани заедно, в този храм, в молитвите, специално предназначени за четене в този празник, ще измолим от Бога пълнотата на благодатта на Светия Дух. За какво я измолваме? За какво ще я използваме? Няма ли да се окаже така, че ние съгрешаваме против Светия Дух, използвайки тази сила, тази радост, тази благодат, които са призвани да ни въведат в Небесното Царство, за тленни неща, за материални неща, за самите себе си. Да се обърнем в молитва към божествените ученици и апостоли Христови, към дванадесетте, които стоели пред лицето на лежащия в грях свят и не се побояли пред този свят да кажат, че Христос е възкръснал.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев